— Да, защо не? — присъедини се към него и Итън.
Олимпия се намръщи.
— Защото той е виконт. Някой ден ще стане граф. На него му трябва подходяща съпруга, а аз не съм.
— И какво не ти е наред на теб? — попита Хю. — Аз те харесвам точно такава, каквато си.
— Да, ти наистина си много красива жена. — Робърт също й засвидетелства предаността си.
— И, което е нещо повече, точно негово благородие беше този, който ви съсипа, мис Олимпия — измърмори мисис Бърд. — И той е този, който иска да се ожени за вас.
— Обясних на мистър Чилхърст, искам да кажа, на лорд Чилхърст, че ти въобще не си съсипана — каза Итън. — Казах му, че всъщност ти се чувстваш съвсем добре, но той пак продължи да настоява, че трябва да се омъжиш за него.
— Точно така — добави и Хю. — Ние също мислим, че трябва да се омъжиш за него, лельо Олимпия. Ако не го направиш, той може да реши да си отиде и ние ще имаме нов учител. А може и да не намерим друг, който да знае толкова много за капитан Джек и как се измерва ширината на потока, без да го прекосяваме. Другият учител може и да не знае защо хвърчилото лети.
— Това е въпрос на чест — каза Робърт мрачно.
Олимпия отново почувства студените тръпки, които я измъчваха през целия ден. Беше вярно, че като жена на определена възраст, тя не се тревожеше за репутацията си. Но също така не можеше да отрече, че Джеърд е от онези мъже, които не потъпкват гордостта си. Неговата чест може би означаваше много за него. Ако той наистина мислеше, че тя трябва да се омъжи за него, за да задоволи неговото чувство за чест, тя нямаше да може нищо да промени.
— И кой казва, че това е въпрос на чест? — внимателно попита Олимпия. — Чилхърст ли ти каза това, Робърт?
— Аз казах на мастър Робърт, че това е въпрос на чест — обади се мисис Бърд. — Това е факт и вие го знаете, мис Олимпия.
Олимпия погледна към лицата на племенниците си, които изразяваха очакване.
— Може би трябва да продължим този разговор насаме, мисис Бърд.
— Не — каза бързо Робърт, — ние обещахме на негово благородие, че всички ще разговаряме с теб за това.
Олимпия внимателно се вгледа в Робърт.
— Нима?
— Да. И той беше много щастлив, че ще има нашата помощ — увери я Робърт.
— Разбирам.
Олимпия изправи гръб. Щом Джеърд бе прибягнал до тази тактика, значи ще направи всичко възможно да изтръгне нейното съгласие. Мисис Бърд като че ли разбра, че нещата са взели нов обрат. След като хвърли остър поглед към лицето на Олимпия, тя избута момчетата към вратата.
— Хайде. Вие тримата казахте това, което имахте да казвате. Тичайте нагоре по стъпалата. Аз ще довърша разговора с мис Олимпия.
Робърт като че ли не й повярва.
— Ще ни извикате, ако имате нужда от нас, нали, мисис Бърд?
— Да, да. Хайде, тръгвайте вече.
Трите момчета се поклониха и излязоха от стаята. Минотавър ги последва. Веднага след като вратата на кабинета се затвори след малката група, от коридора се чу силен шум от тропащи нагоре по стълбите крака.
Олимпия седеше заслушана. Когато Джеърд беше наоколо, не се чуваше никакъв шум, помисли си тя.
— Предполагам, че негово благородие не си е у дома? — попита Олимпия.
— Не, мис Олимпия, този следобед негово благородие излезе. — Мисис Бърд вирна брадичка. — Каза, че има важна работа. Не бих се учудила, ако е излязъл, за да получи специалното разрешение.
— О, Боже! — Олимпия затвори дневника и се облегна назад на стола. — Какво да правя, мисис Бърд?
— Омъжете се за него.
— Не мога.
— Защото мислите, че от вас няма да излезе виконтеса?
— Не, предполагам, че ще науча всичко, което е необходимо, за да играя ролята на виконтесата в обществото. Не може да е чак толкова трудно.
— Тогава каква е истинската причина за нежеланието ви да се омъжите за него?
Олимпия се загледа през прозореца.
— Истинската причина, поради която не мога да се омъжа за него, е, че той не ме обича истински.
— Глупости! Страхувах се, че ще измислите нещо подобно. Чуйте какво ще ви кажа, мис Олимпия, когато работата стигне до брак, любовта няма нищо общо.
— Не съм съгласна, мисис Бърд — каза Олимпия студено. — Не мога да си представя как бих могла да се омъжа за човек, който не ме обича.
— Очевидно е, че ако не се обичате, не трябваше да се впускате в любовна авантюра — отговори мисис Бърд.
Олимпия се сви от удара. Но това си беше самата истина.
— Вие не разбирате — измънка тя.
— Много добре разбирам. Кога ще се научите да проявявате повече разум? Сигурно знаете какъв е вашият най-голям проблем? — мисис Бърд заплашително се наведе напред — Години наред прекарвахте само сред проклетите си книги, проучвайки древни легенди и чужди обичаи, и ето защо не можете да се справяте с обикновените неща.