Олимпия разтри челото си. Беше получила главоболие този следобед. А почти никога не я болеше глава.
— Той ме помоли да се омъжа за него само защото неговата годеница ни видя заедно в Музея за механични играчки на мисис Уинслоу.
— Годеница! — Мисис Бърд беше шокирана. — Този развратен пират си имал годеница?! Живее под вашия покрив, замисля съсипването на вашата репутация, а в същото време си има годеница, която крие на сигурно място?
— Не, не, сега тя е лейди Бюмон — въздъхна Олимпия. — Годежът бил прекратен преди три години, ако си спомням добре.
— Защо? — запита остро мисис Бърд.
— Не си подхождали.
— Ха! Обзалагам се, че в тази история има още нещо. — Погледът на мисис Бърд беше станал доста странен. — Може би трябва да се потрудим да разберем какво се е случило между негово благородие и неговата годеница преди три години.
— Защо? — Олимпия й хвърли бърз, изпитателен поглед. — Това със сигурност не е моя работа.
— Аз не бих била така сигурна. Негово благородие е доста странен човек, ако питате мен. Разбира се, благородниците са странни хора. И все пак, досега не съм виждала чак толкова странен човек като лорд Чилхърст.
— Но вие не познавате никакви благородници, мисис Бърд. И какво бихте могли да знаете за тяхното поведение?
— Знам, че не е прилично един от тях да се представя за учител, след като не е — отговори мисис Бърд.
— Чилхърст е имал своите причини.
— Нима? — Мисис Бърд се намръщи, защото Олимпия отново започна да разтрива челото си. — Имате главоболие?
— Да. Може би ще се кача горе и ще си почина малко.
— Ще ви донеса малко от моя камфор и амонячна вода. Вършат чудеса.
— Благодаря ви.
Би направила всичко, за да се отърве от мисис Бърд и нейните настоятелни молби да се омъжи за Джеърд, помисли си Олимпия. Не искаше повече да слуша гласа на разума. И без това беше положила прекалено много усилия, за да заглуши желанията на сърцето си. Изправи се.
Точно когато щеше да заобиколи бюрото, чукчето на входната врата силно захлопа. От горния етаж долетя приглушеният лай на Минотавър.
— Обзалагам се, че е негово благородие. Вероятно сега, след като е виконт, не може да си отвори вратата сам. — Мисис Бърд излезе ядосана в коридора. — Благородниците са много арогантни.
Ако побързаше, Олимпия щеше да успее да се оттегли в спалнята си, преди Джеърд да се опита да я хване натясно в кабинета.
Вървеше на пръсти към вратата, когато чу гласове от коридора. Замръзна, защото беше познала два от трите гласа.
— Ще проверя дали нейно благородие си е у дома — каза мисис Бърд с тон, който Олимпия не я беше чувала да използва досега: високомерен и презрителен.
Миг по-късно мисис Бърд се появи на прага на кабинета. Лицето й беше зачервено от вълнение.
— Две дами и един джентълмен са дошли на посещение — изсъска тя. — Попитаха за виконтеса Чилхърст. Мислят, че вече сте се омъжили за негово благородие.
— Знам. Проклятие! Това трябваше да се очаква.
— Ще ги настаня в салона.
— Кажете им, че съм болна, мисис Бърд.
Мисис Бърд си пое дълбоко дъх и доби такъв вид, като че ли се готвеше да се впусне в атака.
— Трябва да ги посрещнете. Иначе те ще се запитат какво става тук. Ще се справим и с това.
— Не и без Чилхърст.
— Ще се справим и сами. — Мисис Бърд кимна решително. Изглеждаше непоколебима. — Ще се престорим, че вече сте виконтеса. Те няма да усетят разликата.
— Мили Боже, каква бъркотия! Не бих могла да се справя с наближаващата катастрофа, мисис Бърд.
— Не се тревожете напразно. Аз ще се погрижа за всичко. О, Господи, щях да забравя. Господинът даде тези визитни картички.
— Дайте да ги видя. — Олимпия взе картичките, погледна ги и изстена. — Лейди Бюмон, лейди Къркдейл и някой си на име Гифорд Сийтън.
— Аз ще донеса чая — каза мисис Бърд. — Не се тревожете. Ще се обръщам към вас с ваше благородие.
И тя бързо излезе от стаята.
С чувство за надвиснала беда, Олимпия бавно излезе в коридора и тръгна към салона. Много й се искаше Джеърд да се появи отнякъде като по чудо и да се справи с положението. Той успяваше да се справи винаги и с всички ситуации.
Хрумна й, че ако не успее да го убеди да продължат романтичната си връзка, той вероятно ще напусне и тя ще трябва сама да се справя с тези нескончаеми и досадни проблеми.
Разбира се, да се справи с подробностите на ежедневието, ще бъде най-малкият от всички проблеми, помисли си тя мрачно. Когато Джеърд я напусне, сърцето й ще бъде разбито. И тя няма да знае как да се възстанови от удара.