Деметриа и Констънс седяха в двата края на дивана. Облечени съответно в синьо и светложълто, те представляваха изящна жива картина, която изглеждаше не на място в скромния салон. Красив мъж, който вероятно бе две години по-млад от Олимпия, стоеше прав до прозореца. Неговата коса и тази на Деметриа имаха един и същи цвят и дори един и същи нюанс. Той беше облечен в дрехи по последния вик на модата, шалчето му беше елегантно завързано, крачолите на панталоните му завършваха с плисета, а жакетът му беше с дължина до талията.
— Лейди Чилхърст.
Деметриа се усмихна спокойно от мястото си на дивана, а студените й сини очи я гледаха замислено.
— Мисля, че вчера ви запознах с моята най-добра приятелка, лейди Къркдейл. Позволете ми днес да ви представя брат си, Гифорд Сийтън.
— Мистър Сийтън.
И Олимпия наклони главата си така, както често беше виждала Джеърд да го прави.
— Лейди Чилхърст.
Гифорд се усмихна и тръгна към нея с несъзнателна и вродена грация. Той взе ръката на Олимпия, наведе се над нея и леко я целуна.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас.
— Гифорд настоя да направим тази визита — каза Деметриа. Говореше мило и любезно. — Аз и Констънс решихме да го придружим.
Гифорд гледаше Олимпия с нескрито възхищение.
— Въобще не изглеждате така, както очаквах, след като чух описанието, което ми даде сестра ми.
— Какво, за Бога, би трябвало да означава това? — Олимпия издърпа ръката си. Главоболието я правеше раздразнителна. Искаше всички тези красиво облечени хора да си тръгнат и да я оставят сама.
— Нямах намерение да ви обидя, мадам — каза Гифорд бързо. — Просто Деметриа каза, че очевидно сте от провинцията, и аз си помислих, че може да имате твърде груб селски вид. Не очаквах да сте толкова очарователна.
— Благодаря. — Олимпия не беше сигурна как трябва да отговори на този комплимент. — По-добре седнете, мистър Сийтън Икономката ще сервира чая.
— Ние няма да останем дълго — каза Констънс спокойно. — Тук сме само от любопитство, нали разбирате.
Олимпия я погледна с известно неудобство.
— Любопитство?
Деметриа тихичко се засмя.
— Сигурно знаете, мила моя, че аз и Чилхърст някога бяхме сгодени и трябваше да се оженим. Когато вчера брат ми разбра, че негово благородие най-после е встъпил в брак, той не можа да устои на любопитството да научи нещо повече за вас.
Усмивката на Гифорд стана ледена.
— Негово благородие имаше много особени изисквания към бъдещата си жена Бях любопитен да видя дамата, която отговаря на тях.
— Нямам никаква представа за какво говорите — каза Олимпия.
Гифорд се настани близо до прозореца. Изглеждаше очарован от Олимпия.
— Може би ще е по-добре да узнаете фактите, преди да се представите на обществото, мадам. Не е тайна, че Чилхърст прекрати годежа си със сестра ми, когато откри в какво състояние се намират финансовите й дела. Той предполагаше, че тя е богата наследница, но беше сбъркал.
— Не, не ви разбирам.
Олимпия се чувстваше така, както се чувства една малка мишчица, заобиколена от три огромни мазни котки, които имат намерение първо да си поиграят с нея, а после да я изядат. Гифорд присви очи.
— Преди три години Чилхърст ни даде ясно да разберем, че единственото му изискване към неговата съпруга е тя да му донесе богатство.
— Гифорд, моля те.
Деметриа хвърли умолителен поглед към брат си, за да го накара да замълчи, и се усмихна на Олимпия.
— Чилхърст притежава благородническа титла, но дори неговото собствено семейство признава, че има сърце и душа на търговец.
— Чилхърст смята всичко за бизнес — каза Гифорд категорично.
— Моля те, Гифорд, сигурна съм, че лейди Чилхърст му подхожда идеално — каза Констънс мило. — Тя самата, изглежда, е доста практичен човек.
— Какво ви кара да мислите така? — попита Олимпия, силно изненадана. Никой никога не я беше смятал за практична.
Гифорд смръщи вежди.
— Е, това е очевидно, нали? Вие сигурно сте богата, в противен случай Чилхърст никога не би се оженил за вас. А той наистина притежава огромно богатство. И въпреки това сте се настанили тук, в тази част на града, която никак не е модерна. И то в тази малка и евтина сграда. — Погледът му се плъзна по обикновената й муселинена рокля. — Освен това очевидно е, че не харчите много пари за дрехи. Лесно е да се заключи, че умеете да правите икономии, мадам. Чилхърст би оценил тази ваша дарба.
Деметриа се усмихваше само с устни. Очите й гледаха студено. Гласът й вече не беше така приветлив, както в началото на разговора.
— Явно той е сметнал, че ще пръсна богатството му. И е много вероятно да е бил прав. Трябва да призная, че харесвам красивите неща.