Констънс я дари с усмивка, която показваше одобрението й.
— Да, точно така, Деметриа. Ти обичаш красивите вещи. А те обикновено са доста скъпи.
— Но си заслужават всяко пени, похарчено за тях — каза Деметриа.
Очите на Гифорд просветнаха, но този път внушаваха неприятно чувство.
— Чилхърст има много пари. Богат е като Крез. Той няма нужда да се жени, за да придобие богатство.
Олимпия отвори уста, за да изрази гнева и несъгласието си, но я затвори, като видя погледите, които си размениха Деметриа и Констънс и които изразяваха неудобството и объркването им.
С чисто женската си интуиция, Олимпия изведнъж разбра каква е причината за напрежението, което се усещаше във въздуха. Деметриа и нейната приятелка бяха пожелали да дойдат в къщата й днес, за да се опитат да контролират Гифорд. Мъжът кипеше от гняв и разочарование и тези чувства бяха насочени към Джеърд.
Олимпия се замисли.
Деметриа побърза да отклони вниманието й от Гифорд.
— Трябва да извините брат ми. Той все още е малко ядосан на Чилхърст, макар да минаха толкова години, защото той отказа да му даде удовлетворение.
— Не се обиждайте, мадам, но аз просто нямах избор. — Гифорд отново се размърда неспокойно, изправи се и отиде до прозореца. — Той не се отнесе добре със сестра ми. Трябваше да го предизвикам на дуел.
— Престани, Гифорд. — Деметриа хвърли към брат си още един изпълнен с безпокойство поглед. — Няма нужда да се връщаме към тази отдавна забравена сцена. Оттогава минаха три години все пак и аз съм щастливо омъжена за друг.
Олимпия погледна скованите и изправени рамене на Гифорд.
— Сигурна съм, че в тази история има много повече от онова, което благоволихте да споделите с мен, мистър Сийтън.
Гифорд сви рамене.
— Уверявам ви, че няма. След като Чилхърст развали годежа, аз го извиках на дуел. Казах му, че поне що се отнася до мен, той е обидил смъртно Деметриа.
Деметриа тихичко въздъхна. Констънс мълчаливо докосна ръката й в опит да я успокои.
— И какво ви отговори Чилхърст, след като вие го обвинихте, че е обидил сестра ви? — попита Олимпия, изпълнена с любопитство.
— Той поднесе извиненията си — каза Деметриа спокойно. — Не беше ли така, Гифорд?
— Да, дяволите да го вземат. Точно това направи. Поднесе извиненията си и ми каза, че двамата няма да се срещнем на полето на честта. Проклет страхливец, ето какъв е той.
— Гифорд, не бива да казваш това пред лейди Чилхърст — каза Деметриа. — В гласа й започваше да се долавя отчаяние.
— Обърни внимание на онова, което ти говори сестра ти — прошепна и Констънс.
— Просто предавам на лейди Чилхърст фактите такива, каквито са — избухна Гифорд. — Трябва да знае за какъв човек се омъжва.
Олимпия се втренчи в Гифорд.
— Нима сте полудели? Моят съпруг не е страхливец.
— Разбира се, че не е — побърза да каже Деметриа. — Никой не би могъл да обвини Чилхърст в малодушие.
— Глупости! — Гифорд стисна здраво устни. — Той е страхливец, точно така.
Констънс изстена.
— Казах ти, че не е разумно да придружим брат ти, Деметриа.
— И какво можех да направя? — попита Деметриа. — Той беше твърдо решил да дойде тук днес.
Главоболието на Олимпия се беше засилило.
— Мисля, че този следобед достатъчно вече забавлявах гостите си.
Деметриа започна да я успокоява.
— Моля ви, простете на брат ми, лейди Чилхърст. Той има гореща кръв и е склонен да ме защитава дори тогава, когато няма нужда. Гифорд, ти обеща, че няма да правиш сцени. Моля те, извини се на лейди Чилхърст.
Гифорд присви очи.
— Няма да се извинявам за това, че съм казал истината, Деметриа.
— Извини се заради сестра си, ако не заради нещо друго — каза Констънс студено. — Сигурна съм, че никой не съживява старите клюки. Това само ще причини силна мъка на всички. — Тя деликатно направи пауза. — Бюмон също няма да бъде доволен да я чуе отново.
Олимпия забеляза, че последното изречение постигна някакъв ефект. Гифорд погледна разочаровано сестра си и Констънс. После неохотно се обърна към Олимпия и леко се поклони.
— Моите извинения, мадам.
На Олимпия вече всичко това й беше дошло малко повече, отколкото можеше да понесе.
— Не ме интересуват вашите извинения. Между другото, днес съм извънредно заета. Ако нямате нищо против…
— Не мислете лошо за нас, лейди Чилхърст. — Деметриа започна да слага ръкавиците си. — Тогава на всички ни беше много тежко, но през тези три години аз често повтарях на Гифорд, че онова, което се случи, беше за добро. Не е ли така, Констънс?
— Точно така — каза Констънс. — Ако Чилхърст не беше развалил годежа, Деметриа никога нямаше да се омъжи за Бюмон. А аз съм убедена, че тя е много по-щастлива с него, отколкото би била с Чилхърст.