— В това няма никакво съмнение. — Деметриа погледна Олимпия. — Бюмон е много мил с мен, мадам. Аз съм много доволна от избора си. Не искам да оставя у вас впечатлението, че преследвам Чилхърст. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
Гифорд тихичко изруга. В главата на Олимпия вече пулсираше силна болка. Тя се питаше как една виконтеса се освобождава от нежеланите си гости. Искаше Чилхърст Да се върне по-рано. Той щеше да знае как да постъпи.
— Чаят, мадам — обяви мисис Бърд, застанала на прага. — Да го налея ли в чашите?
Олимпия вдигна поглед, доволна от прекъсването.
— Благодаря ви, мисис Бърд.
Мисис Бърд се усмихваше лъчезарно, докато триумфално се носеше из салона. Тя държеше здраво огромния поднос, на който бяха наредени чашите от стария масивен сервиз, който вървеше под наем заедно с къщата. Една по-крехка жена би се превила под тежестта му.
Тя положи подноса на малката масичка и се зае енергично с работата си. Чаши и чинийки произвеждаха невъобразим шум. Лъжичките тракаха.
Деметриа и Констънс наблюдаваха и подноса, и мисис Бърд, с известно безпокойство. Усмивката на Гифорд изразяваше презрение. Олимпия реши да направи последен опит да изгони натрапниците от салона си.
— Знаете ли — произнесе тя с мрачна решителност, — този следобед никак не се чувствам добре. Не ме интересува особено какво ще правите вие, но аз ще се кача в спалнята си и ще си легна веднага.
Всички се обърнаха и я изгледаха изненадано.
— Тъкмо донесох чая — оплака се мисис Бърд и настоя: — Гостите не бива да си тръгват, без да са изпили чаша чай.
— Не мисля, че имаме време за чай — рече Деметриа бързо и стана от дивана.
— Не, наистина нямаме. — Констънс също се изправи. — Трябва да тръгваме.
— Не се тревожете, аз веднага ще ви налея чая. — Мисис Бърд напълни една от чашите и я подаде на Деметриа. — Ето, заповядайте.
Деметриа автоматично протегна ръка към чая и чинийката. Но не успя да ги хване и те изтракаха и паднаха на пода. Чаят се разля по прекрасната синя рокля на Деметриа. Тя тихо извика и бързо отстъпи назад.
— О, Боже! — възкликна ядно Олимпия.
— Купих си тази рокля едва вчера. — Деметриа ядосано се опитваше да избърше мокрите петна. — Струва цяло състояние.
Констънс извади отнякъде бяла копринена кърпичка и започна да попива петната.
— Всичко е наред, Деметриа. Бюмон ще ти купи още дузина рокли.
— Въпросът едва ли е в това, Констънс. — Деметриа погледна мисис Бърд с отвращение. — Жената няма достатъчно опит, лейди Чилхърст. Защо, по дяволите, я търпите на работа при вас?
— Мисис Бърд е отлична икономка — защити я предано Олимпия.
— Разбира се, че съм — мисис Бърд заплашително размаха чайника. — Работя за истински виконт, нали? — Чаят плискаше по килима.
— Мили Боже! — каза Констънс, която като че ли се забавляваше малко. — Това наистина е много необичайно. Ще бъде много забавно за приятелите ни, с които ще играем карти довечера у семейство Нюбъри. Те няма да повярват на думите ни.
— Нямате никакво право да разпространявате клюки по наш адрес — каза остро Олимпия.
Тя се изправи на крака и събра сили за нов опит да изгони неканените гости. От коридора долетя радостно скимтене. Гласът на Хю се чу от най-горното стъпало:
— Върни се тук горе, Минотавър. Тук, момче. Върни се.
После високо, пронизително изсвирване. По дървения под тупкаха кучешки лапи Миг по-късно Минотавър се втурна в салона към гостите на Олимпия. Опашката му удари подноса с чая и още две чаши паднаха на килима.
— Мили Боже! — измърмори недоволно мисис Бърд. — Май ще трябва да донеса още чаши и чай.
— Не си създавайте безпокойство заради нас — побърза да каже Деметриа.
Констънс разтревожено започна да отстъпва назад, тъй като Минотавър май се беше насочил към дивана.
— Дръжте това същество по-далеч от нас.
При звука на гласа й Минотавър извърна огромната си глава, изплези език и затича към нея.
— Достатъчно!
Гифорд изглеждаше доста объркан. Устреми се напред с явното намерение да сграбчи кучето за каишката. Минотавър излая доволно, очевидно заключил, че непознатият иска да си поиграе с него.
Олимпия чу как входната врата се отвори и затвори. Завъртя се бързо и видя Джеърд да влиза в коридора. Изтича до вратата на салона и го посрещна, сложила и двете ръце на хълбоците си.
— Ето ви и вас, сър. Време беше да се върнете.
— Нещо е станало ли? — попита любезно Джеърд.
Олимпия махна с ръка. Жестът й обхвана шумната и хаотична сцена, която се виждаше зад гърба й.