— Бих искала да се погрижите за всички тези хора, които се намират в салона ми.
Джеърд пристъпи напред и започна да изучава обстановката със завидно спокойствие.
— Минотавър — каза той тихо.
Кучето прекъсна опитите си да избегне ръката на Гифорд и се втурна през стаята. Спря се рязко точно пред Джеърд, седна на задните си крака, вдигна поглед и зачака одобрението му. Джеърд постави дланта си върху главата му и кучето се усмихна.
— Хайде — нареди му Джеърд тихо, — качи се горе, Минотавър.
Минотавър послушно стана и бързо изтича вън от салона. Джеърд впери поглед в мисис Бърд.
— Чаят няма значение, мисис Бърд.
— Но те още не са пили от него — запротестира мисис Бърд.
Джеърд изгледа Гифорд с ледена учтивост.
— Повече от сигурен съм, че нашите гости нямат време за чай. Вие и вашите придружителки тъкмо щяхте да си тръгвате, не е ли така, мистър Сийтън?
Гифорд дари Джеърд с поглед, който издаваше задушаващата го омраза и издуха един кучешки косъм от ръкава на палтото си.
— Да, всъщност наистина си тръгвахме. Наситихме се вече на цялата тази бъркотия.
— Приятен ден, лейди Чилхърст — каза Деметриа.
Тя и Констънс бързо се запътиха към вратата. Гифорд наперено ги последва. Олимпия видя как, докато минаваше през вратата, Деметриа хвърли присмехулен поглед към Джеърд.
— Ти винаги си бил доста странна птица, Чилхърст, но това домакинство е наистина забележително дори за член на твоето шантаво семейство. Какво си мислиш, че правиш?
— Отношенията в моя дом не бива да ви тревожат, мадам — каза Джеърд. — Не се връщайте в тази къща, без да сте получили покана.
— Копеле! — прошепна Гифорд, докато минаваше през вратата. — Само се надявам, че бедната ти съпруга знае в какво се е впуснала, като се е омъжила за теб.
— Тихо, Гифорд — каза Деметриа. — Хайде, идвай. Този следобед имаме да правим и други посещения.
— Съмнявам се, че ще бъдат забавни като това — прошепна й Констънс.
Посетителите най-после се оказаха на стъпалата пред входната врата. Джеърд затвори вратата след тях, без да изчака да ги види настанени в каретата им. Обърна се към Олимпия.
— Няма да пускаш в къщата нито един от тези тримата — каза той. — Ясно ли е?
Това наля последната капка масло в огъня, поне що се касаеше до Олимпия. Тя наперено тръгна към стъпалата.
— Не ми давай нареждания, Чилхърст. Ако си забравил, ще ти напомня, че аз все още съм господарка на това домакинство, а ти си част от персонала ми. Ще бъде добре, ако си спомниш какво е положението ти и ако се държиш подобаващо.
Джеърд не обърна внимание на гневното й избухване.
— Олимпия, искам да говоря с теб.
— Не сега, сър. Денят беше особено неприятен. Отивам в спалнята си да си почина преди вечеря. — Наполовина изкачила стъпалата, тя се спря и се обърна към него. — Между другото, сър, наистина ли сте паднали толкова ниско, та да молите моите племенници и мисис Бърд да ми говорят по въпроса за женитбата?
Джеърд отиде до подножието на стълбите и сграбчи перилата.
— Да, Олимпия.
— Трябва да се засрамите, сър.
— Аз съм отчаян, Олимпия — Джеърд се усмихна странно замечтано. — Ще направя всичко, ще кажа всичко, ще стигна чак до дъното, ще използвам всякаква тактика, за те накарам да станеш моя съпруга.
Той наистина го иска и наистина ще го направи, помисли си Олимпия. Въпреки отвратителното й настроение и главоболието, през нея преминаха тръпки на възбуда. Последните й съпротивителни сили се топяха като восък над пламък.
— Няма да имате нужда вече от такива маневри, сър — каза тя, все още много ядосана. Ясно съзнаваше риска, който поема. — Реших да се омъжа за вас.
Джеърд стисна по-здраво перилата.
— Наистина ли?
— Да.
— Благодаря ти, Олимпия. Ще се погрижа никога да не съжалиш за решението си.
— Много вероятно е да изпитам съжаление — каза тя заядливо, — но не мога да постъпя другояче. Моля те, остави ме сама за малко.
— Олимпия, почакай само миг. — Джеърд изпитателно се взря в лицето й. — Мога ли да попитам защо си променила решението си от момента, в който се видяхме за последен път, мила моя?
— Не.
Олимпия продължи да се изкачва нагоре.
— Олимпия, моля те, трябва да знам отговора. Ще умра от любопитство. Момчетата ли те убедиха да промениш намеренията си?
— Не.
— Мисис Бърд, може би? Знам, че тя много се тревожи за твоята репутация.
— Мисис Бърд няма нищо общо с моето решение.
Олимпия почти беше стигнала до площадката.
— Тогава защо се съгласи да се омъжиш за мен? — извика Джеърд.
Олимпия се спря на площадката и го погледна с ледена надменност.