— Промених решението си, сър, защото разбрах, че нямате равен на себе си в ръководенето на домакинството.
— И какво от това? — попита Джеърд.
— Е, много е просто, сър. Не мога да ви изгубя. Много трудно се намира добър персонал, нали знаете.
Джеърд я погледна недоумяващо.
— Олимпия, сигурен съм, че не се омъжваш за мен само защото аз мога да ти осигуря спокойствие и ред вкъщи.
— Аз лично мисля, че това е една превъзходна причина да се омъжа. О, има още едно нещо, сър.
Джеърд присви очи.
— Да?
— Може би знаеш какво означава думата „сирена“?
Той премигна.
— Сирената е митично същество, което пеело прекрасни песни и привличало моряците, за да причини смъртта им.
— Не това имам предвид — каза тя нетърпеливо. — Имам предвид думата сирена, която се изписва с „у“ — Siryn.
— „Siryn“ се казвал корабът на капитан Джек, на който той плавал като разбойник в моретата на Западните Индии — каза Джеърд. — Защо питаш?
Тя сграбчи перилата.
— Сигурен ли си?
Джеърд сви рамене.
— Поне така казва баща ми.
— Рисунките на последните страници — прошепна Олимпия.
Джеърд се намръщи.
— И какво за тях?
— Рисунките на последните страници на дневника изобразяват древни кораби, плаващи в бурни морета, а същото се споменава и в текста. На един от корабите на кърмата е нарисувана жена. Сирена, може би.
— Казвали са ми, че корабът на капитан Джек е имал такава фигура.
Олимпия забрави, че я боли глава. Тя вдигна полите на роклята си и затича надолу по стълбите.
— Олимпия, почакай. Къде отиваш? — попита я Джеърд, когато тя изтича покрай него.
— Ще бъда в кабинета си. — Тя се обърна, застанала на прага. — Ще бъда много заета известно време, мистър Чилхърст. Погрижи се да не ме безпокоят.
Джеърд повдигна вежди.
— Разбира се, мис Уингфийлд. Като член на вашия персонал, за мен е удоволствие да ви служа.
Олимпия тръшна вратата на кабинета пред лицето му. Отиде до бюрото си и отвори дневника на мадам Лайтборн. Дълго време стоя загледана в рисунките, които украсяваха последните страници на дневника, а после, много бавно, взе едно ножче за рязане на писма.
Пет минути по-късно тя извади рисунката, на която беше изобразен корабът на капитан Джек, и откри картата, която лежеше под нея.
Беше картата на един от островите, намиращ се в областта на Западните Индии, некартографиран досега. Но картата не беше цяла, отбеляза Олимпия. Беше скъсана на две.
И другата половина липсваше.
В долния край на парчето беше написано:
Сирената и змията трябва да бъдат съединени, те са две половини от цялото, ключалката, в която трябва да бъде пъхнат ключът.
Олимпия бързо се върна на предната корица на дневника и се вгледа в рисунката на кораба, плаващ в бурно море. Там, на мястото на сирената, имаше нарисувана змия.
Олимпия нетърпеливо изряза и тази рисунка.
Но под нея нямаше и следа от другата половина на картата.
Глава 12
Джеърд постави бележника си от лявата страна на чинията си. Той му вдъхваше особено чувство за сигурност, даваше му увереността, че контролира съдбата си. Това, без съмнение, беше пълна илюзия, но мъж, който е изцяло подвластен на силните страсти, със сигурност храни известни илюзии.
— Тази сутрин уроците ще бъдат от осем до десет часа, както обикновено — каза Джеърд. — Ще се занимаваме с география и математика.
— Ще ни разкажете ли още една история за капитан Джек? — попита Хю с уста, пълна с бъркани яйца.
Джеърд го погледна.
— Не бива да говориш, докато се храниш.
— Извинете, сър. — Хю преглътна и се усмихна. — Ето. Готов съм. И какво, ще ни разкажете ли за капитан Джек?
— Да, мистър Чилхърст, искам да кажа, ваше благородие — обади се Робърт. — ще има ли още една история за капитан Джек?
— Аз искам да чуя за това, как капитан Джек изобретил специален часовник, с който да измерва на колко градуса дължина се намира в морето — каза Итън, явно нетърпелив да чуе още подробности.
— Но ние вече чухме тази история — каза Робърт.
— Искам пак да я чуя.
Джеърд тайно изучаваше лицето на Олимпия, която мажеше препечената си филийка. Изразът в очите й го караше да се чувства неудобно. Още от слизането си за закуска тя имаше разсеян вид и се държеше на разстояние от всички.
Тази сутрин пред неговата спалня нямаше никакви случайни сблъсъци, нямаше погледи, изпълнени с копнеж, нямаше откраднати целувки. „Нима този ден щеше да започне по такъв отвратителен начин“ — мислеше си той.
— Мисля, че мога да ви разкажа за едно пътуване на капитан Джек до Бостън, което ще ви бъде от полза и в което се споменава за онзи знаменит часовник — каза Джеърд. Отново погледна на последната страница в бележника си. — След като приключим с уроците, ще придружа леля ви до библиотеката на Дружеството за пътувания и изследвания.