Олимпия като че ли се стресна.
— Отлично, има едно-две неща, които искам да проверя в картите, които се намират в обществената библиотека.
„Никой не би се досетил, че днес е нейният сватбен ден“ — помисли си Джеърд мрачно. Очевидно, той беше много по-развълнуван от мисълта, че двамата ще се ровят из старите географски карти, отколкото тя — от мисълта, че днес е денят, в който ще се омъжи за него.
— Докато ти работиш в обществената библиотека — каза Джеърд, — аз ще се срещна с Феликс Хартуел. Имаме да обсъждаме някои въпроса, които касаят бизнеса. Робърт, Итън и Хю ще пускат хвърчилото си в парка. А докато свършим, ще е станало време за обяд.
Итън заудря пети в пръчките на стола.
— А какво ще правим следобед, сър?
— Любезно те моля да престанеш да риташ стола — каза Джеърд някак разсеяно.
— Да, сър.
Джеърд погледна какво е записано по-нататък в бележника му и почувства как мускулите на долната половина на тялото му се сковават. Какво щеше да прави той, ако Олимпия беше променила намерението си?
Трябва да направи така, че да е сигурен, че тя няма да го промени.
Тя беше неговата сирена и той нямаше да й позволи да му се изплъзне точно сега, когато най-после я беше хванал.
Не и сега, когато единствената жена, която беше пожелавал истински, почти беше станала негова. Не сега.
— След като се нахраним — каза той, като положи усилия гласът му да прозвучи спокойно, — леля ви и аз ще се погрижим да уредим формалностите по встъпването си в брак. Няма да ни отнеме много време.
От другия край на масата долетяха звън на сребро и тракане на чаши.
— О, Боже! — прошепна Олимпия.
Джеърд вдигна поглед навреме, за да види как едно бурканче полетя от ръба на масата към пода. Лъжичката, която се подаваше от тясното му гърло, полетя заедно с него.
Итън едва успя да потисне смеха си. Олимпия скочи и безрезултатно се опита да почисти килима със салфетката си.
— Остави го — каза Джеърд, — мисис Бърд ще се погрижи.
Олимпия го погледна несигурно, а после сведе очи и отново зае мястото си на масата. И така, тя не приемаше чак толкова спокойно женитбата си, както си беше помислил той. Спокойствието й беше само привидно. И той се поотпусна малко, постави лактите си на масата, допря върховете на пръстите си и отново съсредоточи вниманието си върху бележника.
— Вечерята днес ще бъде сервирана по-рано от обикновено — продължи той, — тъй като ще ходим във Воксхол Гардънс, за да наблюдаваме фойерверките.
Можеше да се предвиди, че съобщението ще предизвика радостните възгласи на Итън, Хю и Робърт.
— Бих казал, че планът е превъзходен, сър. — Лицето на Робърт грееше в радостно предчувствие.
— Досега не сме виждали фойерверки — сподели Итън радостно.
— Ще има ли и състав, който да свири? — попита Хю.
— Мисля, че да — каза Джеърд.
— А ще получим ли по един сладолед?
— Вероятно, да.
Джеърд наблюдаваше Олимпия, за да види как ще реагира на новината, че ще празнуват сватбата си във Воксхол Гардънс. Доста късно се сети, че някои биха били обидени от подобна възможност. Но очите на Олимпия светеха.
— Прекрасна идея. С удоволствие ще наблюдавам фойерверките.
Джеърд облекчено въздъхна. Кой казваше, че той е напълно лишен от романтични чувства?
— Ще се разходим ли по Тъмната алея във Воксхол Гардънс? — попита Робърт с подозрителна наивност.
За секунда Джеърд смръщи вежди.
— Какво знаеш ти за Тъмната алея?
— Едно от момчетата, които срещнахме в парка вчера, ни разказа — обясни Итън. — Било доста опасно да се разхождаш по нея.
— Точно така, сър — обади се Робърт. — Понякога хората, които се разхождали по Тъмната алея във Воксхол, изчезвали завинаги — той потрепера. — Мислите ли, че е вярно, сър?
— Не, не мисля — каза Джеърд.
— Друго момче, което срещнахме, каза, че познавало една девойка. Тя работела в къщата им години наред и изчезнала по Тъмната алея — информира го Робърт. — Никога вече не я видели.
— Най-вероятно е избягала с някой иконом. — И Джеърд затвори бележника си.
— Аз много бих искал да се разходя по тази знаменита Тъмна алея — каза Робърт доста настоятелно.
Хю направи гримаса насреща му.
— Искаш да се разходиш по Тъмната алея само защото онова момче от парка ти каза, че няма да се осмелиш да го направиш. Все едно, разходката няма да се брои, ако сме всички заедно. Лорд Чилхърст ще бъде с нас и разбойниците ще се уплашат от него.