— Точно така — добави Итън триумфално. — Разбойниците няма да се появят, ако лорд Чилхърст и останалите от нас са там с теб. Ще трябва да минеш по Тъмната алея съвсем сам, за да спечелиш облога. А аз се обзалагам, че ще се уплашиш.
— Да — присмя му се и Хю — Няма да се осмелиш да минеш по алеята съвсем сам.
Робърт се загледа настоятелно в братята си.
— Не се страхувам да мина по Тъмната алея.
— Да, страхуваш се — каза Хю.
Джеърд вдигна предупредително едната си вежда и близнаците замълчаха.
— Достатъчно. Разумният човек не отговаря на насмешките и предизвикателствата на другите. Той се издига над тези неща и сам взема решенията си, като ги основава на разума и логиката. Сега, ако сте привършили закуската си, отидете и се подгответе за уроците си.
— Да, сър.
Хю хвърли на Робърт един последен таен поглед и скочи от мястото си. Итън се изкикоти и също се изправи. Робърт, като мъж, не обърна внимание на братята си, стана и се поклони на Олимпия.
Джеърд изчака да останат насаме в трапезарията, а после се загледа в Олимпия през празната вече маса.
— Вярвам, че одобряваш дейностите, които съм планирал за днес, мила моя?
Олимпия като че ли се стресна.
— Да. Да, разбира се. — Тя размаха разсеяно вилицата си. — Ти си много способен в правенето на режими, разпределения, планове и други такива. Трябва да призная, че напълно разчитам на теб.
— Благодаря ти. Старая се.
Олимпия се замисли за миг.
— Присмиваш ли ми се, Чилхърст?
— Не, мила моя. Просто напоследък възприемам себе си като все по-смешен и по-забавен.
Очите на Олимпия му показваха, че тя прекрасно го разбира.
— Джеърд, защо непрекъснато се присмиваш на самия себе си и на собствените си чувства? Защото не искаш да признаеш, че си способен на силни страсти?
— От опит знам, че силните страсти обикновено имат отрицателен ефект върху живота на мъжа. Те водят до глупава невъздържаност, впускане в опасни приключения, безразсъдно поведение и други такива.
— Само страстите, които човек не контролира, водят до тези наистина лоши неща — нежно възрази Олимпия. — Твоите страсти са винаги под контрол, сър. — Тя силно се изчерви и продължи: — Освен може би когато си във властта на романтичните чувства.
— Да — каза Джеърд, — освен когато те любя.
Той срещна погледа й. Ти си моята огромна слабост, ти си моето уязвимо място, моята ахилесова пета. Моята сирена.
Джеърд допи кафето си и сложи чашата си на масата с жест, който целеше да задържи вниманието й.
— Трябва да ме извиниш, Олимпия. Учениците ми ме чакат.
— Джеърд, почакай, има нещо важно, което искам да споделя с теб. — Олимпия протегна ръка, за да го задържи. — Става въпрос за последното разкритие, което направих и което е свързано с дневника на мадам Лайтборн.
— Мила моя, единственото нещо, което не бих искал да обсъждам в сватбения си ден, е този проклет дневник. Знаеш колко много ме ядосва тази тема. Веднъж завинаги ти казвам, че не желая да слушам за него повече.
Джеърд се наведе и леко я целуна.
— Но Джеърд…
— Престани да мислиш за всичко друго, освен за сватбената ни нощ, моя сирено — нареди й той нежно. — Може би тя ще ти се стори дори по-интересна от дневника на мадам Лайтборн.
И той излезе от трапезарията.
— Искаш от мен да подготвя къщата ти в града? — Феликс седна зад бюрото и си наля чаша искрящо бордо. — Добре. Ще бъда щастлив да свърша тази работа за теб. Ще имаш нужда от прислуга, нали?
— Да. — Джеърд усилено мислеше и барабанеше с пръсти по бюрото. — Но не бива да наемаш икономка. Ние вече имаме една.
Феликс го погледна недоверчиво.
— Онази, която сте взели със себе си от Апър Тадуей? Съмнявам се, че тя ще знае как да ръководи градската къща на един благородник. Няма достатъчно опит за тази работа.
— Ще се справим.
Феликс вдигна рамене.
— Ти вземаш решенията, разбира се. Бордо?
— Не, благодаря.
— Ами, добре, тогава разреши ми да пия за наближаващата ти сватба. — Феликс изпи бордото на една глътка и постави чашата на бюрото. — Трябва да ти кажа, че подхождаш към тези неща доста необичайно. Може би все пак си наследил част от ексцентричността на семейството си.
— Може би.
Феликс тихичко се засмя.
— Едва ли ще можеш да обявиш сватбата във вестниците, защото обществото мисли, че вече си женен. Мога ли да те попитам как мислиш да отпразнуваш щастливото събитие?
— Тази вечер ще заведем племенниците на годеницата ми във Воксхол Гардънс, за да наблюдават фойерверките.