— Ти винаги си била изпълнена с решителност.
— Онези от нас, които не са родени в разкош, трябва или да се научат на бъдат решителни, или да свикнат с мисълта, че ще водят твърде несигурен живот. Но ти не разбираш хората, които имат този проблем, Джеърд, нали?
— Много вероятно е да не го разбирам.
Нямаше смисъл да й казва, че е научил този урок много отдавна. Не мислеше, че Деметриа ще иска да чуе, че е прекарал детството си във финансова нестабилност и емоционална несигурност сред доста темпераментното си семейство.
На Джеърд му хрумна мисълта, че никога не е разговарял с Деметриа за миналото. Не че то би я интересувало. Тя се интересуваше единствено от собственото си бъдеще и от бъдещето на брат си.
Деметриа небрежно положи едната си ръка на облегалката на дивана.
— Предполагам, че имаш особена причина за ранното си посещение?
— Разбира се.
— Разбира се. — Гласът на Деметриа издаваше известна горчивина. — Ти никога нищо не правиш без специална причина, нали, Джеърд? Целият ти живот е контролиран от разума, от часовника ти и от проклетия ти бележник. Много добре тогава, кажи ми защо си тук.
— Бих искал да знам защо ти, твоят брат и твоята най-добра приятелка, лейди Къркдейл, сте посетили съпругата ми вчера.
Очите на Деметриа широко се отвориха. Изражението на лицето й издаваше невинност.
— За Бога, Джеърд, какъв странен въпрос! Просто искахме да я поздравим с „добре дошла“ в града.
— Спести лъжите си за съпруга си. На тази възраст той, без съмнение, е много доволен да вярва в тях.
Деметриа стисна здраво устни.
— Не си в положение, в което можеш да обсъждаш моята женитба, Чилхърст. Ти не знаеш нищо за моя брак, за моя съпруг и за моя начин на живот.
— Знам, че женитбата ви е била вдъхновена от алчността ти и от отчаянието на Бюмон, че ще остане без наследник.
— Хайде сега, Чилхърст. И двамата знаем, че алчността и желанието за наследник са най-често срещаните причини за повечето от браковете в нашето общество. — Деметриа замислено присви очи. — Сигурно не очакваш да повярвам, че връзката ти с онази доста странна жена, която криеш на улица „Айбъртън“, е основана на по-истински чувства?
— Не съм дошъл тук да обсъждам женитбата си с теб.
— Тогава защо си дошъл?
— Да ти кажа да предупредиш противния си брат да стои по-далеч от съпругата ми. Няма да позволя на нито един от двама ви да си играе на „котка и мишка“ с нея. Ясно ли е?
— Какво те кара да мислиш, че си играем с нея? Може просто да сме били любопитни да видим какъв вид жена отговаря на твоите изисквания.
— Сигурно тези дни страдате от неизлечима скука, за да се заемете с Олимпия.
— Това означава ли, че тя е много скучна? — Деметриа му хвърли присмехулен поглед, който трябваше да мине за невинен. — Колко жалко. Колко дълго ще задържи тя интереса ти, как мислиш? Или скучните интелектуалки напълно отговарят на вкуса ти?
— Достатъчно, Деметриа.
— Намери ли каквото търсеше, Чилхърст? — Очите на Деметриа светеха студено и гневно. — Жена, която да се съобразява с противния ти график? Жена, която не знае нищо за страстта и следователно няма да забележи, че у тебе няма страст.
— Не бива да се тревожиш за личния ми живот. — Джеърд се обърна към вратата, но после спря. — Ти получи каквото искаше Деметриа. Бъди доволна и стой далеч от дома ми.
— Това заплаха ли е, Джеърд?
— Мисля, че да.
— Ти, студенокръвно, нахално копеле! — Ръцете на Деметриа се свиха в юмруци. — Лесно ти е да заплашваш само защото имаш всичко по рождение — богатство, и титла. Мислиш, че стоиш над всички останали. Но знаеш ли какво, Джеърд? Не ти завиждам.
Джеърд се усмихна.
— Изпитвам облекчение да чуя това.
— Не, ни най-малко не ти завиждам. — Очите на Деметриа искряха. — Ти си обречен да изживееш живота си, без да познаеш страстта, която кара кръвта ти да кипи. Никога няма да узнаеш какво е да се оставиш на чувства, които могат да опустошат душата ти.
— Деметриа…
— Никога няма да познаеш радостта да бъдеш с душа, която да е сродна с твоята. Ти, с твоето сърце на търговец, никога няма да узнаеш какво е да накараш любовника да ти отговори със същата страст, нали, Джеърд?
Джеърд срещна очите й и разбра, че и тя, като него, мисли за онзи следобед. Това беше денят, когато я беше целунал в конюшните на Острова на огъня.
Тази целувка не беше като почтителните и невинни ласки, с които я беше дарявал досега. Тя беше отчаян опит да извика отговор у нея. Той беше изненадал и двамата с тази целувка, но не и с отговора, който тя му даде.
Знаеше, че и двамата бяха разбрали истината онзи следобед. Между тях не можеше да съществува страст. Тогава за първи път Джеърд разбра, че би искал да има и страст в женитбата му. Предполагаше, че трябва да е благодарен на Деметриа за това, че е отворила очите му и му е показала неговата слабост.