— Ще се оправям както мога — каза Джеърд. — Приятен ден, Деметриа. Не искам повече да те виждам в къщата на съпругата си. И дръж брат си далеч от мен.
— Защо? — В очите на Деметриа се появи тревога. — Не можеш да го нараниш. Съпругът ми е богат и влиятелен човек. Той ще защити Гифорд от теб, ако е необходимо.
Джеърд вдигна вежди.
— Съпругът ти е много зает да намери лекарство за безплодието си и едва ли ще се занимава с глупавия ти брат. Още повече че ако искаш да направиш услуга на Сийтън, ще прекратиш опитите си да го закриляш. Той е на двайсет и три години вече. Крайно време е да стане мъж.
— Той е мъж, дяволите да те вземат.
— Той е момче със своите момчешки, неконтролируеми емоции. Той е разглезен, тъп и извънредно темпераментен. Ти дърпаш конците му и заставаш пред него и при най-малката заплаха. Ако искаш той въобще да порасне някога, ще трябва да го научиш да носи отговорността за действията си.
— Грижила съм се за брат си през целия си живот — каза Деметриа гневно, — нямам нужда и не искам да следвам съветите ти.
Джеърд сви рамене.
— Както искаш. Но ако ти или Сийтън застанете на пътя ми, не разчитайте, че отново ще се държа като джентълмен. Вече го направих един път, ако си спомняте. Един път е повече от достатъчно.
— Ти не разбираш — изсъска Деметриа, — но пък и никога не си разбирал. Махай се, Чилхърст, или, кълна се, ще те изхвърля.
— Не си създавай това безпокойство. Ще бъда повече от щастлив да си тръгна.
Джеърд излезе в коридора, без да хвърли поглед назад. Икономът беше изчезнал, но Гифорд стоеше точно пред вратата на всекидневната. Беше пребледнял от гняв.
— Какво правиш тук, Чилхърст?
— Посещавам очарователната ти сестра, но това не е твоя грижа.
Джеърд заобиколи Гифорд и тръгна към вратата.
— Какво й каза, дяволите да те вземат?
Джеърд се поколеба с ръка на бравата.
— Ще ти предам съвсем точно какво й казах. Не се приближавай до съпругата ми, Сийтън.
Красивото лице на Гифорд се изкриви от гняв и високомерие.
— И двамата знаем, че заплахите ти са празна работа. Ти не можеш да ми навредиш. Бюмон е прекалено влиятелен, дори за теб.
— Не бих разчитал на подкрепата на Бюмон. — Джеърд отвори вратата. — Нито пък на тази на сестра ти.
Гифорд направи крачка напред.
— Дяволите да те вземат, Чилхърст, какви ги приказваш?
— Казвам, че ако ме обидиш повторно, като се приближиш до жена ми, ще се погрижа да си платиш.
— Чилхърст — присмя му се Гифорд тихо, — нима заплашваш да ме извикаш на дуел? И двамата знаем, че си много разумен, много трезвомислещ и много страхлив, за да рискуваш да се срещнеш с мен на полето на честта.
— Виждам, че няма смисъл да говоря с теб. Вече си предупреден.
Джеърд излезе на стъпалата пред вратата и тихо затвори вратата след себе си. Каретата все още го чакаше на улицата.
— До библиотеката на института „Масгрейв“ — извика Джеърд на кочияша. — И по-бързо. Имам среща там.
Той отвори вратичката и скочи в каретата.
— Да, сър.
Кочияшът въздъхна тежко и отпусна юздите.
Каретата се отдалечаваше от къщата на Бюмон и Джеърд се отпусна върху възглавничките. Деметриа грешеше, като смяташе, че е обречен на безрадостно съществуване, помисли си той. В момента в него бушуваше водовъртеж от чувства, който заплашваше да го погуби и който беше по-силен от всичко, което беше преживявал досега.
Това беше неговият сватбен ден. Сега, когато планът му даваше плодове, той трябваше да бъде спокоен и да контролира чувствата си. Скоро Олимпия щеше да бъде негова и по Божиите, и по човешките закони. И все пак тази сутрин той се беше събудил с тревога и вълнение в душата. Не разбираше тези чувства, които го бяха стегнали в хватката си. Нали щеше да се ожени за жената, която обичаше най-много на света.
Джеърд гледаше навън към оживените улици. Сигурно Олимпия не беше дала съгласието си просто защото той успяваше да въведе ред в домакинството й. Знаеше, че тя изпитва към него нещо повече. Трябваше да изпитва нещо повече.
Тя го искаше, напомни си той. Споменът за нейното страстно отдаване трябваше да му вдъхне увереност, но по някаква неизвестна причина не успяваше. Олимпия беше дала да се разбере, че няма да се омъжи за него единствено заради плътското желание, нито пък заради репутацията си. Тя беше жена с опит, помисли си той с горчивина и за нея тези причини не бяха достатъчни, за да встъпи в брак.