И така, защо се беше съгласила да се омъжи за него, запита се той за хиляден път. Въпросът не му излизаше от главата още от вчера. Беше убеден, че нещо, което Деметриа беше казала или направила вчера при посещението си, е накарало Олимпия да приеме предложението му. Но това пък нямаше никакъв смисъл.
Освен ако сблъсъкът на двете страни в салона не е накарал Олимпия най-сетне да осъзнае, че трябва да се омъжи, за да бъде спазено благоприличието.
Все пак, помисли си Джеърд, едно нещо беше да кажеш в обществото, че си семеен, и — съвсем друго — наистина да играеш ролята на семеен пред три чифта подозрителни очи. Въпреки всичките си приказки, че е светска жена с опит, Олимпия беше невинна девойка от малко провинциално градче. Тя нямаше истинска представа в какво се впуска, когато предложи да се преструват на семейни. Не знаеше, че любопитството на хората не можеше лесно да бъде задоволено.
Разбира се, когато беше правила своите планове, тя не знаеше, че той е виконт, спомни си Джеърд. Едно нещо е да кажеш, че си омъжена просто за някого, а друго — че си омъжена за виконт. Тя вярваше, че той е просто учител. Той беше принуден да признае, че планът й можеше да успее, ако той от самото начало не я беше заблудил за мястото си в обществото.
Джеърд знаеше, че грешката за изпадането в сегашното положение е изцяло негова. Без съмнение, той заслужаваше наказанието да изпитва несигурност, да си задава измъчващи го въпроси, да балансира на ръба между надеждата и отчаянието.
Такива са последиците от силните страсти.
Така да бъде. Той се усмихна мрачно. Ясно беше, че веднъж оставил се във властта на плътското желание, човек вече не може да бъде сигурен в нищо. Всичко, което можеше да направи, беше да се опита да се задържи на повърхността на бушуващите дълбоки води.
Довечера щеше да бъде неговата сватбена нощ. Нямаше да позволи нищо да застане на пътя на онова, което най-силно желаеше. Довечера, когато я заведе в леглото, Олимпия вече ще е негова жена. Той ще се опива от тяхната любов и ще знае, че най-после има законно право над тази жена.
Може и да не беше сигурен за причините, накарали я да приеме предложението му, но беше повече от сигурен, че тя го желае също толкова страстно, колкото и той нея.
Това не беше достатъчно за него, осъзна той, не го задоволяваше напълно, но беше повече, отколкото някога щеше да изпита с Деметриа.
Фойерверките, които осветяваха небето над Воксхол Гардънс, бяха прекрасно зрелище. Толкова прекрасно, че почти успяха да откъснат Олимпия от измъчващите я мисли.
Тя беше вече омъжена.
Но все още не можеше да свикне с новото си положение.
Беше омъжена за Джеърд.
Това й се струваше невъзможно. Кратката церемония, която много й беше заприличала на бизнес-среща, беше се състояла в една църква в покрайнините на Лондон този същия следобед. Беше присъствал само един свещеник. Всичко това сега й се струваше нереално — като че ли не се беше случило.
Щяха да бъдат заедно цял живот.
Ами ако беше направила ужасна грешка, помисли си Олимпия с внезапна тревога. Какво щеше да стане, ако Джеърд не се научеше да я обича така, както тя обичаше него?
Нямаше никакво съмнение, че той страстно я желае. Беше сигурна, че върху тази основа би могла да гради всичко останало.
Трябваше да гради, защото нещата не можеха да останат така.
Но страстта не бе любов. Леля Софи и леля Ида я бяха научили, че любовта е много важна, бяха й казали какво е и какво не е любовта. Олимпия много добре знаеше, че има огромна разлика между плътското желание и по-дълбокото и по-истинско чувство.
Тя обичаше Джеърд с цялото си сърце, но не беше сигурна дали и той ще я обикне. Джеърд не вярваше в съществуването на силните страсти. Той се присмиваше на собствените си силни чувства и се опитваше да ги държи винаги под контрол.
Освен когато я любеше, помисли си Олимпия.
Тя стисна здраво чантичката си и вдигна очи към небето, за да види поредния фойерверк.
Освен когато я любеше.
Тази вечер тя се чувстваше смела като пътешественик, който тръгва да търси отдавна загубено съкровище. Но щеше да рискува всичко, за да превърне страстта на Джеърд в истинска любов.
— Ооо, погледнете тази експлозия — възторжено извика Итън, когато от небето надолу започнаха да падат разноцветни искри. Той погледна Джеърд, който стоеше до него. — Виждали ли сте някога нещо толкова красиво, сър?
— Не — каза Джеърд, без да откъсва поглед от лицето на Олимпия. Той всъщност нито веднъж не беше вдигнал очи към фойерверките. — Мисля, че не.
С крайчеца на окото си Олимпия забеляза страстта, която гореше в погледа на Джеърд и която той се опитваше да потисне. Никога преди тази страст не беше й се струвала така опасна.