— Глупости — успокои го Олимпия. — Той просто е малко раздразнен.
— Може би ще се ядоса на всички ни заради Робърт — каза загрижено Хю. — Може да реши, че ние му причиняваме много тревоги и че сме излишно бреме.
Олимпия се наведе към него.
— Успокой се. Чилхърст няма да ни изостави заради щуротията на Робърт, нито пък заради нещо друго.
— Той едва ли би могъл да го направи сега, нали? — каза Итън със светнало лице. — Все пак е женен за теб, лельо Олимпия. Трябва да остане при нас, нали?
Олимпия погледна Итън.
— Точно така. Той ще остане при нас.
Това беше сериозна мисъл и тя накара разсъдъка й да се върне. Тревогата и вълнението на Олимпия изчезнаха. Когато човек стигне до същността на нещата, се успокоява. И тя призна, че Чилхърст се е оженил за нея заради благоприличието и страстта.
И щеше да остане при нея.
Глава 13
Трябваше да се досети, че Робърт няма да устои на изкушението да се разходи по Тъмната алея, помисли си Джеърд. Негова беше грешката, че момчето беше успяло да се изплъзне. Той мислеше за брачната си нощ, а не за отговорностите си. Страстта държеше в плен разсъдъка му, както ставаше винаги когато силните чувства бяха замесени. И последиците бяха налице.
Безбройните оцветени фенери, които осветяваха площта, върху която бяха разположени Воксхол Гардънс, започнаха да се разреждат с приближаването му към Тъмната алея. Слабата светлина на Луната никак не беше достатъчна. Музиката и шумът на тълпата се стопяваха в далечината, докато той навлизаше все повече във вътрешността на градините.
Дърветата, които обграждаха най-тъмните измежду множеството дълги алеи, бяха гъсти и дебели. Тук-там се виждаха двойки, които търсеха уединение. Когато мина покрай една особено гъста група дървета, Джеърд чу нежния чувствен смях на жена, последван от тихия и нетърпелив шепот на мъж. Но нямаше и следа от Робърт.
Джеърд внимателно се вгледа в сенките и се запита дали не е сбъркал. Може би Робърт не беше тръгнал към Тъмната алея все пак. В такъв случай той беше изправен пред много по-голям проблем, отколкото Джеърд си мислеше.
Очакванията за щастливата му брачна нощ се отдалечиха в нощта. Щеше да бъде доволен, ако успееше да прибере всички у дома и да ги сложи в леглата им преди един часа сутринта.
Планът му за вечерта се проваляше.
От едната страна на пътеката листата се размърдаха. Един мъж се изкашля тихо.
— Хм. Да не си Чилхърст, а?
Когато грубият шепот достигна до ушите му, Джеърд замръзна на място. Обърна се наляво към гъстата група дървета и каза:
— Да, аз съм Чилхърст.
— Тъй и реших. Той каза, че носиш превръзка на окото като кръвожаден пират, така каза той.
— Кой е казал така?
— Моят работодател.
Слаб и нисък мъж, облечен в мръсна кафява пелерина, с риза, цялата в мазни петна, и доста отпуснати панталони, излезе от тъмнината. Стъпи на пътеката и се усмихна на Джеърд, като разкри липсващите си зъби.
— Добър вечер, ваше благородие. Хубъва нощ да праене на бизнес, нъли?
— Зависи. Кой сте вие? — попита Джеърд.
— Да видим сега — каза слабият, но жилав мъж. — Моите приятели ми викат Скитника Том. — Той се усмихна щастливо. — И вие можете да ми викате тъй, ако искате.
— Благодаря. Сега, тъй като изглежда, че ти знаеш кой съм, може би ще приключим със запознаването и направо ще подхванем въпроса. Тази вечер имам много важна среща.
Скитника Том кимна и се усмихна.
— Малкия мерзавец каза, че вие държите на разписанието си. Това ме устройва. И аз съм човек на бизнеса, също като вас и оня, дето ме взе на работа тази нощ. Човекът на бизнеса трябва да спазва срещите си.
— Точно така.
— Ние, мъжете на бизнеса, се ръзбираме помежду си, нали? — Скитника Том тъжно поклати глава. — Не сме като другите.
— Кои другите? — попита Джеърд търпеливо.
— Онез, дет имът само плът, а нямат разум. Вие знаете за какво говоря, сигурен съм. Онези, дето винаги са развълнувани за всичко, дори за работата. Те почват да размахват пищаци и да изтърсват смешни заплахи.
— Да, познавам такива хора.
— Но има и разумни хора, тъкива като нас, господарю мой — Скитника Том мъдро кимна с глава. — Мъже, чийто глави са трезви и които използват мозъка си, за да вземат бизнес решения. Ний не позволяваме на кръвта си да кипи, когато става дума за пари, нали?
— Няма смисъл — съгласи се Джеърд. — И къде е малкият мерзавец, ако мога да попитам?
— На безопасно място. Сега, ако искаш да го видиш, по-добре да свършваме с работата.
— Аз съм на вашите услуги.
Джеърд полагаше усилия, за да не позволи на загрижеността си за Робърт да се изпише на лицето му. Скитника Том беше прав. Заради Робърт на тази среща трябваше да се гледа просто като на бизнес сделка.