Джеърд беше преживял подобна сцена преди няколко Месеца в Испания. Тогава той преговаряше с бандитите, които бяха задържали двамата му братовчеди.
Като че ли беше обречен да спасява другите, които изпадаха в беда само поради безразсъдството си.
„А кой ще спаси мен?“ — зачуди се той.
Той изгони тази внезапна мисъл и се съсредоточи върху настоящия проблем. Усещаше близостта на камата, която както винаги беше пъхнал под палтото си. Тя му вдъхваше увереност, но той не би искал да я използва. Беше се убедил, че насилието е последна мярка и означава, че преговорите не са успели. Обикновено се намираха по-добри начини да се справиш с проблема. По-спокойни, по-разумни и по-мъдри начини.
— Радвам се да го чуя. — Скитника Том му намигна, с което искаше да му покаже, че и двамата имат опит в подобни истории. — Много е просто, господарю мой. Моят иска нещо от теб. В замяна, той ще ти върне малкия мерзавец.
— И какво иска от мен?
— Ами, той не каза. Да си остане между нас, господарю мой, аз очаквам това дъ бъдат пари, много пари. Вие знаете как стават тези работи, нали? Всичко, което ми казаха, беше, че трябва дъ отмъкна малкия мерзавец и да ви донеса съобщението. Останалото не е моя грижа.
— И какво е съобщението? — попита Джеърд.
Скитника Том подръпна колана си и придоби многозначителен вид.
— Утре ще получите писмо, което ще ви каже да идете на едно място на определено време. Там ще пише и какво да носите.
— И това е всичко?
— Страхувам се, че да, сър. — Скитника Том вдигна рамене. — Както казах, моята роля е малко ограничена.
— Мога ли да знам колко ти плати твоят работодател за усилията, които положи тази вечер? — запита Джеърд тихо.
Скитника Том го погледна с дълбок интерес.
— Много нахален въпрос, ако мога тъй да река, господарю мой. Много нахален, наистина. Но мисля, че не ми платиха достатъчно за времето и усилията.
— Това не ме изненадва. Ти каза, че твоят работодател е човек, който се занимава с бизнес, а такива хора винаги се стараят да сключат изгодни сделки, нали?
— Това е естествено за тях, както да дишат, сър.
— Сигурен съм, че човек с твоя талант трябва да взема повече пари за изразходваното време.
Джеърд извади часовника от джоба си и замислено се взря в циферблата. Беше толкова тъмно, че не можеше да различи колко е часът, но лунната светлина беше достатъчна, за да се види, че часовникът е златен.
— Да, сър, и аз тъй мисля. — Очите на Скитника Том просветнаха, когато видя часовника. — Времето е пари.
Джеърд остави верижката на часовника да подрънква в пръстите му.
— Заетите като нас хора нямат право на неизгодни сделки. Тези, които се сключват за минути, са за предпочитане, защото изискват по-малко време.
— Вие сте човек с точен ум, сър.
— Благодаря. — Джеърд леко залюля часовника, така че да просветва при всяко движение. — Предлагам, сър, да си спестим голяма част от времето, като още сега сключим изгодна и за двама ни сделка.
Скитника Том гледаше часовника така, както свраката гледа някое парченце стъкло.
— Може и да можем, сър.
— Какво ти предложи сегашният ти работодател за услугите?
Скитника Том присви очи и придоби доста потаен вид.
— Четирийсет лири. Двайсет като начало. Останалото — когато доставя стоката.
„Той лъже“ — помисли си Джеърд. Вероятно не е получил повече от двадесет лири всичко. Златният часовник струваше много повече.
— Много добре. Тогава да приключваме — Джеърд сключи здраво пръсти около часовника. — Както казах, тази вечер имам много важна среща. Ще ти дам този часовник, ако ми доведеш малкия мерзавец. Ако приемеш, това означава, че още днес можеш да го получиш. Няма нужда да чакаш до утре.
— Часовника, ъ? — Скитника Том се замисли. — Ами всъщност аз не съм сигурен, че ще успея да получа и другата половина от парите.
— Точно така. — Джеърд направи пауза. — Освен ако не знаеш прекрасно кой е той, с какво се занимава и други такива неща, които ще ти помогнат да предявиш претенциите си.
— Не му знам името и той не знае моето.
— Много мъдро.
Джеърд скри раздразнението си. Нещата щяха доста да се опростят, ако успееше да научи името на клиента още тази нощ. А сега щеше да му се наложи да прахосва време, за да успее да го намери.
— Да, сър, аз трябва да бъда доста предпазлив в моята работа. И сега какво за часовника?
— Часовникът е направен от чисто злато, както, сигурен съм, можеш и сам да видиш. Златото е чудесно обработено. Струва сто и петдесет лири, но ти може би ще решиш да го задържиш като сувенир, който да ти напомня за тази нощ.