— Сувенир, а? Моите приятели ще бъдат много впечатлени. — Скитника Том облиза устни и отново подръпна колана си. — И в замяна да доведа малкия мерзавец, ъ?
— Точно така. Искам го още тази нощ, — Джеърд погледна Скитника Том. — Имам си по-важна работа от тази да си играя на откупи.
— Мога да ви разбера, сър — Скитника Том се усмихна със своята черно-бяла усмивка. — Последвайте ме, ваше благородие, и ще сме свършили с тази работа след малко.
Скитника Том се обърна и вместо да тръгне по пътеката, изчезна в гъсталака.
Джеърд пусна часовника обратно в джоба си и пъхна ръка във вътрешността на палтото си. Сграбчи дръжката на камата, но не я извади от калъфа.
Трябваха им няколко минути, за да излязат на улицата. След като излязоха от Воксхол Гардънс, Скитника Том се запровира между спрелите до тротоара карети и излезе на една тясна уличка. Малка черна карета чакаше, притаена в сенките.
Кочияшът, загърнат в мръсна пелерина, се беше свил на мястото си. Стресна се, когато видя Джеърд. Бавно отдели шишето с бренди от устните си и го скри под седалката.
— Ей там, вие, какво става? — Кочияшът смръщи вежди към Скитника Том. — Никой не ти е казвал да водиш този човек тук.
— Той няма да идва с нас — успокои го Скитника Том. — Ние се споразумяхме за нещо. Ще му върнем малкия мерзавец.
— В замяна на какво? — попита кисело кочияшът.
— Чъсовник, който ще ни донесе три пъти повечи от туй, което вече имаме.
Кочияшът впери остър поглед в Джеърд. Пъхна ръце в гънките на пелерината си.
— Ами, тогава, защо да не вземем часовника му, а също така и малкия мерзавец, а?
Джеърд направи крачка към Скитника Том и обви едната си ръка около слабия му врат. Измъкна камата от калъфа й и опря острието до гърлото на мъжа.
— Бих искал да спазим споразумението — каза той тихо, — но щом искате, можете да усложните нещата.
— Успокойте се, господарю мой — каза бързо Скитника Том — Моя приятел малко избърза. Не е хладнокръвен като вас и мен. Но работи за мен и ще направи, каквото му кажа.
— Тогава кажи му да извади пистолета от джоба си и да го хвърли на земята.
Скитника Том изгледа кочияша.
— Направи, както ти казват, Дейви. Ще спечелим много от тази отвратителна работа. Не прави нещата по-трудни.
— Сигурен ли си, че можем да му имаме доверие? — Дейви като че ли беше скептично настроен.
— Да — измърмори Скитника Том.
— Добре тогава. Щом си сигурен.
Кочияшът се поколеба малко, а после скочи от мястото си на земята. Отвори вратата на каретата, пъхна ръката си вътре и измъкна Робърт, който беше със завързани ръце и със запушена уста.
— Ето ти го — извика кочияшът. — Хайде, давай часовника, за който говори Том.
И той блъсна Робърт към Джеърд. Робърт беше отворил широко очи от страх. Препъваше се като сляп докато се мъчеше да направи крачка към него. Джеърд бързо скри камата, преди момчето да я е видяло. Премести я отзад и я опря в гърба на слабия човечец.
— Насам, Робърт.
Робърт извърна глава при звука на гласа му и възкликна приглушено. Страхът в очите му изчезна. Беше заменен от явно облекчение.
Джеърд плъзна камата в калъфа й. Отстъпи назад и извади часовника от джоба си. А после нарочно блъсна Скитника Том към каретата.
— Хайде, тръгвайте — каза Джеърд. — Общата ни работа приключи.
— Ами часовникът? — изстена Скитника Том.
Джеърд хвърли часовника към него така, че да опише висока дъга. Златото проблесна на лунната светлина. Скитника Том го хвана във въздуха и извика от задоволство.
— Удоволствие беше да правя бизнес с вас, сър — каза Скитника Том. Часовникът изчезна в джоба му.
Джеърд не си направи труда да отговори. Хвана здраво Робърт и го накара бързо да пресече улицата. Щяха да бъдат в безопасност едва когато достигнат до оживените улици. Развърза ръцете на момчето и отпуши устата му.
— Добре ли си, Робърт?
— Да, сър. — Гласът на Робърт слабо трепереше.
— Тогава да тръгваме. Леля ти и братята ти ни чакат. Те ще се тревожат.
— Ти им даде часовника си! — Робърт гледаше Джеърд с изненада.
— А ти ми даде честната си дума, че няма да изчезваш от погледа ми.
Джеърд бързо преведе момчето през множеството карети, които заобикаляха Воксхол Гардънс.
— Много съжалявам, сър — каза Робърт тихо. — Исках само да мина по Тъмната алея. Заради облога, нали разбирате.
— Облогът е бил по-важен от честната ти дума? — Джеърд бързо си проправяше път през тълпата към мястото, където беше оставил Олимпия и близнаците.
— Мислех, че ще се върна, преди да сте забелязали отсъствието ми — каза Робърт нещастно.