А сега тя се опитваше да припише цялата работа на Пазителя.
Човек не трябва да страда от подобни прояви на глупост в сватбената си нощ, помисли си Джеърд.
— И как успяхте да върнете Робърт обратно, ваше благородие? — попита Итън с обичайното за него неугасващо любопитство.
— Да, сър — извика и Хю, след като скочи в каретата. — Как успяхте да спасите Робърт?
Робърт погледна много сериозно Джеърд, а после бързо извърна глава.
— Негово благородие даде на разбойника часовника си, за да ме откупи.
— Часовника си?
Очите на Итън станаха кръгли. В тъмната карета настъпи мълчание. Докато каретата трополеше по паважа, всички погледи бяха вперени в Джеърд. И всички изразяваха изненада.
— О, Боже! — прошепна Олимпия.
— Проклятие! — прошепна Итън.
— Не вярвам! — каза Хю. — Вашият красив часовник, сър? Платили сте за Робърт с него?
Робърт изправи гръб и рамене.
— Вярно е, нали, ваше благородие? Дадохте на разбойника часовника си, за да платите за мен.
Погледът на Джеърд обходи последователно всички и най-накрая се спря на Робърт.
— Ще обсъдим това утре сутринта в девет часа, Робърт. Дотогава никой да не казва нито дума по въпроса.
И мълчанието отново се настани в каретата.
Доволен, че беше казал последната дума, Джеърд се отпусна на възглавниците и замислено се загледа през прозорчето. Каква неприятна прелюдия към сватбената му нощ!
Зачуди се защо ли тези дни животът му не вървеше по план, както беше досега.
Час и половина по-късно Олимпия разтревожено крачеше из малката си спалня. Погледна часовника, който стоеше на бюрото, за четвърти път, след като беше облякла нощницата си и копринения си халат. От спалнята на Джеърд все още не долиташе никакъв звук.
Къщата беше съвсем тиха приблизително отпреди час. Всички, освен Джеърд, вече бяха в леглата си. Дори Минотавър беше изчезнал в кухнята.
Джеърд се беше затворил в кабинета с бутилка бренди веднага след като нареди всички да се качват по стаите си. А той все още беше долу.
Това беше нейната сватбена нощ, но Олимпия вече не я очакваше с копнеж и радостно предчувствие. Наистина, та тя дори не беше сигурна, че ще има сватбена нощ. Мрачното настроение на Джеърд тежеше над цялата къща.
Олимпия го чувстваше, но не можеше да го разбере напълно. Казваше си, че Джеърд е разстроен заради странните неща, които се бяха случили тази вечер. Това обяснение беше достатъчно разумно. Джеърд имаше избухлив нрав. Тази вечер той беше направил много, за да спаси Робърт, който трябваше да го послуша и да не се отдалечава от тях.
Тя се досещаше, че Джеърд сигурно е преживял доста неприятни мигове, докато се е пазарял с разбойниците за откупа на Робърт. И наистина беше ужасно, че е бил принуден да се раздели с красивия си часовник заради Робърт.
Тя разбираше, че случилото се тази вечер може да изкара от релсите дори спокойния и трезвомислещ Джеърд.
Но за него нямаше извинение, че се държи по един толкова отвратителен начин в тяхната сватбена нощ.
Тя стигна до единия ъгъл на малката спалня, обърна се и тръгна към срещуположната страна. Дълбоко в нея се зароди силно безпокойство.
Молеше се Джеърд да не изпитва разкаяние и съжаление. Може би днешните събития го бяха накарали да съжалява, че се е оженил за нея.
Ами ако беше стигнал до заключението, че тя и нейните племенници са прекалено голямо бреме?
Ами ако Джеърд седеше там долу, в кабинета, и пиеше бренди, за да забрави, че е обречен да прекара целия си живот с онези, които блажено спят горе?
Олимпия се спря пред огледалото на тоалетката и се намръщи на отражението си. Не беше изцяло по нейна вина, че тя и Джеърд бяха принудени да се оженят. Джеърд беше този, който ги беше подтикнал към катастрофата, когато се беше вмъкнал в къщата й като учител на децата.
Беше я измамил още от самото начало. Тя му съчувстваше за причините, които го бяха принудили да постъпи така, но действията му до известна степен облекчаваха нейната вина.
Освен това тя беше наела Джеърд на работа, а той все още не беше напуснал.
Олимпия вирна брадичка. Джеърд нямаше право да се отнася по този начин с невинната си работодателка в нейната сватбена нощ.
Вдъхновена и решителна, Олимпия намести нощната си шапчица, завърза халата си и отиде до вратата. Отвори я и пристъпи в тихия коридор.
От края на стълбите видя ивицата светлина, която се процеждаше под вратата на кабинета. Изправи рамене и наперено започнала слиза надолу по стълбите. Бързо пресече малкия коридор на долния етаж.
Вдигна ръка, за да почука на вратата на кабинета, но после промени решението си. Хвана бравата и отвори вратата без предупреждение. С високо вдигната глава влезе и затвори вратата.