И рязко се спря, когато видя Джеърд. Гледката я разтревожи много повече, отколкото беше предполагала.
Джеърд се беше изпънал в нейното кресло с небрежната грация на дебнещ звяр. Не беше събул ботушите си и арогантно беше качил краката си на бюрото, като че ли притежаваше кабинета и всичко, което се намираше в него.
Отдавна беше съблякъл жакета си. Единствената свещ, която гореше в стаята, разкриваше оголените му гърди Ризата му беше разкопчана до пъпа. В едната си ръка държеше чаша, пълна до половината с бренди.
Черната кадифена превръзка на лявото му око правеше блясъка на здравото му око още по-опасен.
— Добър вечер, Олимпия. Предполагах, че вече си дълбоко заспала.
Олимпия се стегна и посрещна спокойно особено неприятния тон, с който й говореше той.
— Слязох долу, за да говоря с теб, мистър Чилхърст.
Джеърд вдигна вежди.
— Мистър Чилхърст?
— Ваше благородие — поправи се тя нетърпеливо. — Има някои неща, които трябва да обсъдим.
— Нима? Не те съветвам да говориш с мен, мадам. Не и тази нощ. — Той я поздрави с вдигната чаша. — Не съм в най-доброто си настроение, както виждаш.
— Разбирам. — Олимпия го дари с неуверена усмивка. Устните й трепереха. — Тази вечер беше особено напрегната за теб. Мъж с твоята силна чувствителност съвсем сигурно ще пострада доста при тези нещастни обстоятелства. Без съмнение, нужно ти е време, за да се възстановиш.
— Без съмнение.
Устните на Джеърд се изкривиха. Той пое поредната глътка бренди и в очите му се появиха весели пламъчета.
— Ние, мъжете, които сме прокълнати да притежаваме остра чувствителност и страстна натура, реагираме по болезнен емоционален начин на бедите, в които могат да попаднат наши близки.
— Няма нужда да се присмиваш нито на мен, нито на темперамента си, Чилхърст — каза Олимпия тихо. — Ние сме такива, каквито сме. Трябва да приемем това и да се опитаме да извлечем най-доброто от характера си. — Тя си пое дълбоко дъх, събра кураж и продължи: — Чувствам, че същото важи и за твоя брак, господарю мой.
Джеърд й отправи поглед, който издаваше отвращението му.
— Нима наистина е така?
Олимпия направи крачка напред и плътно се загърна в халата си.
— Факт е, сър, че сме принудени да живеем заедно, ако разбираш какво искам да кажа.
— Принудени да живеем заедно. Очарователна представа за нещата.
— Разбирам, че премисляш женитбата си, че се съмняваш в нейната разумност, и наистина много съжалявам за това. Опитах се да те разубедя, ако си спомняш.
— Много добре си спомням, мадам.
— Да, добре. За нещастие, сега няма какво да се направи по въпроса. Трябва да се опитаме да извлечем най-доброто от сегашното положение на нещата.
Джеърд остави чашата с бренди и постави лакти на облегалките на креслото. Съедини върховете на пръстите си и я погледна загадъчно. Лицето му беше непроницаемо.
— Ти размисляш повторно за нашата женитба, Олимпия?
Тя се поколеба.
— Съжалявам, че ти се почувства принуден да се ожениш за мен, господарю мой. Не исках да стане така.
— Аз не бях принуден да се оженя за теб против волята си.
— Беше.
— Трябва ли непрекъснато да спориш с мен? Ожених се за теб, защото го исках.
— О! — Олимпия се изненада от твърдението му. Настроението й се повиши. — Това е много хубаво, господарю мой. Аз бях малко разтревожена, разбираш ли? Не ми харесваше мисълта, че си се оженил за мен само защото не си намерил друго разрешение, което да запази честта и на двама ни.
— Аз развалих първия си годеж. Ти го знаеш. Можеше да предположиш, че щях да намеря начин да се измъкна от връзката ни, ако го исках.
— Разбирам.
— Също като теб, аз не съм прекалено загрижен за мнението на обществото и не се страхувам от евентуалните скандали.
Олимпия направи още една крачка към бюрото.
— Много се радвам да чуя това, господарю мой.
Той наклони леко глава. Изражението на лицето му беше едновременно присмехулно и загадъчно.
— Мислиш ли, че някога ще успееш да ме наричаш Джеърд? Съвсем сами сме тук тази нощ. При това вече сме женени.
Олимпия се изчерви.
— Да, разбира се, Джеърд.
— Защо се омъжи за мен, Олимпия?
— Моля?
Той внимателно наблюдаваше лицето й на слабата светлина на свещта.
— Попитах те защо се омъжи за мен. Нима само защото смяташ, че съм ти особено полезен?
— Джеърд!
— Мисля, че точно това се опита да ми внушиш вчера, когато прие предложението ми. Ти ясно ми даде да разбера, че ме цениш главно защото мога да налагам ред в домакинството ти.