Олимпия беше ужасена.
— Аз го казах само защото имах главоболие и защото бях много разстроена заради онова, което се случи в салона. Заради сцената, която се разигра между мен, лейди Бюмон, лейди Къркдейл и мистър Сийтън. Има много други причини, които ме накараха да приема предложението ти.
— Сигурна ли си? — Трябва да отбележа, че не съм чак толкова полезен, щом тази вечер изпуснах Робърт от очи.
— Не си виновен ти, че Робърт се загуби. Той сам си е виновен. — Отчаянието, което Олимпия изпитваше от самото начало, започна да нараства. — Ти го спаси, Джеърд. И аз никога няма да го забравя.
— И заради това ли слезе тук тази нощ? За да ми благодариш, че съм спасил Робърт, след като аз съм виновен за това, че той се изгуби?
— Достатъчно.
Олимпия стремглаво измина разстоянието, което я делеше от Джеърд, и застана пред него.
— Мисля, че нарочно правиш нещата по-трудни, Джеърд.
— Възможно е. Аз съм в настроение, с което ми е трудно да се справя.
Олимпия присви очи.
— И което е още по-лошо, мисля, че нарочно предизвика тази кавга, за да ме разтревожиш и натъжиш.
— Не аз започнах кавгата. — Джеърд рязко свали краката си от бюрото и се изправи. — Ти я започна.
— Не съм.
Олимпия не искаше да отстъпи.
— Да, ти започна кавгата. Аз си седях сам тук долу и си мислех за моите работи. А ти нахлу тук преди малко и кавгата започна.
— Това е нашата сватбена нощ — процеди Олимпия през стиснати зъби. — Ти трябваше да бъдеш горе с мен. Не биваше да слизам долу да те търся.
Джеърд постави длани на бюрото и се наведе към нея.
— Кажи ми защо се съгласи да се омъжиш за мен, Олимпия.
— Знаеш отговора! — Силен гняв владееше Олимпия. — Омъжих се за теб, защото ти си единственият мъж, когото някога съм искала. Единственият мъж, чието докосване ме изпълва с желание. Единственият мъж, който ме разбира. Единственият, който не ме смята за твърде странна. Джеърд, ти превърна в реалност всичките ми мечти. Как бих могла да не се омъжа за теб, кръвожадни пирате?
Гробовна тишина се възцари в стаята. Олимпия се чувстваше така, все едно се готви да скочи от висок мост в бушуваща река.
— А! — каза Джеърд тихо. — Е, това е, предполагам.
И протегна ръце към нея, за да я хване точно когато тя се потопи в морето на страстта, което погълна и двамата.
Глава 14
В мига, когато я докосна, Джеърд почувства как силният гняв на Олимпия се превърна в друго, но още по-силно чувство.
„Ти превърна в реалност всичките ми мечти.“
Нито една жена не му беше казвала подобни думи, помисли си Джеърд. Нито една жена не го беше пожелавала така.
Изглежда, нищо не можеше да победи желанието, което Олимпия изпитваше. Тя го желаеше още когато го смяташе само за учител. Желаеше го и след като разбра истинската му самоличност. Желаеше го и след като имаше особени причини да вярва, че той също искаше да открие тайната на дневника на мадам Лайтборн. Тя не се интересуваше нито от титлата му, нито от богатството му. Искаше единствено него.
Това беше повече, отколкото можеше да мечтае, осъзна Джеърд. Но не беше достатъчно. Никога нямаше да бъде достатъчно. Истинското съкровище все още го примамваше някъде отдалеч, макар той да не можеше да назове какво е то.
И все пак никога не беше бил по-близо до него. Никога не беше имал толкова много. Мъдрият човек взема каквото може и се смята за щастлив, че го е получил.
Пиратите вземат онова, което успеят да докопат, и оставят незаграбените съкровища на произвола на съдбата.
Джеърд придърпа Олимпия в скута си и двамата се отпуснаха на креслото. Тя се сгуши в него — топла и ухаеща, изпълнена с желание.
— Джеърд.
Олимпия обви врата му с ръце и нежно го целуна. От устните й се изтръгна тихо чувствено стенание.
Джеърд докосна нежно заобления й прасец там, където той се подаваше изрод полите на халата й. Споменът за онзи първи път, когато я беше видял в библиотеката, докато тя се мъчеше да се освободи от нежелания Дрейкът изплува в съзнанието му.
Олимпия не искаше да бъде докосвана от никого другиго, помисли си Джеърд. Само той можеше да я докосва.
Само той.
Почувства как тя отваря устата си за него, как го кани вътре, където беше влажно и тъмно. И Джеърд проникна в дълбините й, като се наслаждаваше на интимната и опияняваща целувка. Олимпия трепереше. Езикът й докосна неговия с нетърпението на малко, игриво и любопитно котенце.
Той сключи пръстите си около крака й, а после бавно плъзна ръката си нагоре по бедрото й. Нежната й кожа извика в съзнанието му представата за нежните венчелистчета на розата.