А той беше твърд, жилав и стремящ се към нея. Искаше да я притежава. Ръцете му трепереха, толкова силно беше желанието, което изпитваше.
Джеърд плъзна пръстите си между бедрата й. Тя се задъха, отдели устните си от неговите и зарови глава в рамото му. А после леко разтвори краката си за него.
— Да — прошепна Джеърд.
Той обхвана в дланта си нейната влажна и гореща плът и помисли, че ще полудее. Тя се размърда неспокойно в шепата му, той изстена и потърси устните й. Упоителният аромат на нейното желание го омагьосваше, привличаше го, привързваше го към нея със силата на магическо заклинание.
— Сирена.
Олимпия извика тихо, когато той намери малката перла между краката й. Ноктите й нежно се забиха в рамото му. Пръстите му станаха влажни също като скритото местенце, което галеше.
Джеърд развърза копринения халат, а също и скромната ленена нощница. Освободи гърдите на Олимпия, които бяха като сладки зрели плодове, и внимателно и нежно ги захапа. Олимпия беше обхваната от копнеж.
— Джеърд, не мога да понеса повече.
Тя хвана лицето му в малките си нежни длани и го целуна с дива, сладка страст, която изглеждаше неукротима като вятъра. Джеърд си пое рязко дъх, защото почувства твърдата и съблазнителна извивка на бедрата й. Тя се притискаше във възбудения му член.
Сега едната ръка на Олимпия се беше пъхнала вътре в ризата му, милваше го и нежно си играеше с къдравите косъмчета по гърдите му. Ръката й се спусна по-надолу, проправяше си път колебливо, но неспирно. Езикът й също се спусна по тялото му. Тя се наслаждаваше на вкуса на кожата му.
Джеърд почувства, че тя започва да се изплъзва от скута му, и я хвана по-здраво. А после разбра, че тя се опитва да разкопчее панталоните му. Той отново си пое рязко дъх И бързо свърши работата вместо нея. Най-после беше свободен. Джеърд чу тихото възклицание на Олимпия. Тя го докосна с чисто женско възхищение.
— Обичам да те докосвам, да те чувствам — прошепна тя. Пръстите й нежно го обгърнаха. — Той е толкова горд и властен.
Думите й и нежното й докосване почти докараха Джеърд до края. Чувстваше се така, като че ли тя го стискаше за гърлото и му отнемаше дъха. Затвори очи и положи неимоверни усилия, за да не изсипе семето си в деликатните й ръце.
Това беше първият път, когато го докосваше така интимно. Не беше сигурен, че ще успее да възстанови душевното си равновесие след този допир.
А и не беше сигурен, че иска да го възстанови.
Джеърд почувства как Олимпия се плъзна надолу и коленичи пред него. Беше се отпуснала като в люлка между бедрата му. Той вдигна клепачите си и сведе поглед към нея.
А тя се взираше внимателно в пулсиращия му член.
— Олимпия?
Тя като че ли не го чу. Пръстите й продължаваха да го докосват с нарастващо удивление.
— Ти си така великолепен, Джеърд. Така вълнуващ. Като могъщ герой от древна легенда.
— Господи! — прошепна Джеърд. — Ти наистина ме караш да се чувствам като легендарен герой.
Ръцете му здраво се вплетоха в косите й. Едва ли осъзна, че нощната й шапчица падна на пода. Олимпия вплете пръстите си в тъмните къдрави косъмчета, които опасваха слабините му. Тя нежно целуна вътрешната страна на бедрото му.
— Достатъчно!
Джеърд знаеше, че не би могъл да понася още дълго това сладко чувствено мъчение. Той стана от стола и се излегна на килима. С тих и дрезгав глас нададе кратък стон и придърпа Олимпия върху себе си.
— Джеърд? Не разбирам.
Олимпия се беше стегнала. Неумело се отпусна на голите му гърди. Гледаше го с объркване, но и със силна възбуда в очите.
— Това е обичайна практика при народите, населяващи… — Джеърд не довърши изречението, защото се наложи да стисне зъби, за да не избухне. Влажният, топъл отвор на тялото й беше точно срещу широката глава на силно възбудената му мъжественост.
— …Населяващи някои от чуждите земи.
Олимпия премигна, а после се усмихна бавно. Усмивката й изразяваше мъдра женска интуиция. Тя внимателно се спусна надолу и той я изпълни. Стигна до самата сърцевина на тялото й.
— Кои земи имаш предвид, Джеърд? Знаеш, че съм особено нетърпелива, когато мога да науча нови факти.
Джеърд вдигна поглед към нея, видя насладата и чувствеността в погледа й и се усмихна.
— Напомни ми да ти направя списъка по-късно, Олимпия.
— Ако няма да те затрудни много.
— Не, ни най-малко. Аз съм учител, ако си спомняш. И съм много добър в правенето на списъци.
Той сграбчи здраво бедрата й и се вдигна нагоре с бързо и уверено движение, което завари Олимпия неподготвена.
— Джеърд!
Очите й се отвориха широко от изненада, а после се присвиха, защото желанието й беше нараснало.