— Много интересен обичай.
— Да, знаех, че ще го намериш за много очарователен. — Джеърд проследяваше извивката на бедрата й с ръка. — Аз го намирам особено забавен.
Думите едва излизаха от устата му. Цялото му тяло отговаряше с готовност на песента на сирената. Беше твърд като скала, изпълнен с желание. Отчаяно искаше да потърси облекчение в тялото й. Олимпия беше тясна и гореща, и влажна. Тя стегна обръча си около него, обгърна го плътно, направи го част от себе си.
През тези няколко минути, в които беше приютен дълбоко в нея, Джеърд знаеше, че не е сам на света. Беше с нея — жената, която докосваше самата му душа. Жената, която можеше да го спаси от самотата.
— Моята прекрасна сирена. Моята любима. Моята съпруга.
Олимпия извика. Потрепера. Тялото й се стегна в конвулсии около Джеърд.
А после тя запя сладката песен на сирената — песента, която пееше само за него. Той направи нов тласък, който се оказа и последен. И също потъна в дивото море, което не беше отбелязано на нито една карта.
— Фойерверки — измърмори Джеърд.
Олимпия се размърда. Лежеше върху твърдото влажно тяло на Джеърд. Краката им бяха преплетени. Косата й покриваше гърдите му като гъст и пенлив водопад.
— Какво каза? — попита учтиво Олимпия.
— Докато се любех с теб снощи, се чувствах така, като че ли се намирам всред много и ярки фойерверки.
Джеърд загреба със силната си ръка от вълните на нейната коса и започна да я изучава на слабата светлина на свещта. Усмихна се бавно и сладострастно.
— Ти си сирена, която има много способности. Можеш да ме съблазниш дори докато спориш с мен.
Олимпия се засмя тихичко.
— Не се обиждай, господарю мой, но е забележително лесно да бъдеш съблазнен.
Усмивката му изчезна.
— Само на теб ти е лесно да ме съблазниш.
Промяната на настроението му този път я изненада. Вероятно защото тя самата се чувстваше така отпусната и доволна. Надникна в единственото му око и за кой ли път изпита чувството, че някакъв воал се спусна пред погледа й. Опитваше се да проникне под невъзмутимата фасада, която той й предлагаше, и да достигне до тайните дълбини на душата му.
— Радвам се да чуя това, Джеърд, защото и аз чувствам същото — каза тя нежно. — Ти си единственият мъж, когото съм пожелавала.
— Сега вече сме истински женени — каза той много тихо. — Като че ли сме сключили невидим съюз. Няма връщане назад за нито един от нас.
— Разбирам. Точно това се опитах да ти кажа и по-рано.
— А, да. Твоята малка проповед за това, че вече сме неразделни и трябва да извлечем най-доброто от положението.
Тя се изчерви под присмехулния му поглед.
— Просто се опитвах да погледна на нещата от практическата им страна.
— Остави практичното и разумното на мен — каза той. — Аз се справям много добре с тези неща.
Олимпия се намръщи.
— Много странно, нали?
— Какво?
— Че си толкова умен и че така добре се справяш с практическата страна на нещата, докато в същото време е очевидно, че си човек на силните страсти. Твоят самоконтрол е удивителен, господарю мой.
— Благодаря ти. Наистина, през по-голямата част от времето се опитвам да се въздържам.
Тя му се усмихна одобрително.
— Да, точно така. И почти винаги успяваш, нали, Джеърд?
— Хм?
Тя докосна връвта, която придържаше черната превръзка на окото му.
— Още не си ми разказал как си загубил окото си.
— Този разказ не е особено приятен.
— Искам да го чуя. Искам да знам всичко за теб.
Джеърд зарови пръстите си в косата й.
— Имам двама братовчеди, Чарлз и Уилям, които през по-голямата част от живота си са се придържали към най-силната семейна черта.
— Какво искаш да кажеш?
— Те са много приятни, но са ужасно безразсъдни, винаги прибързват. А когато не правят това, са ужасно скучни. Когато бяха съответно на четиринайсет и шестнайсет, решиха да се отдадат на свободна търговия. И се съюзиха с един контрабандист, който пък работеше с французите.
— И какво се случи?
— Научих за техните планове в същата нощ, в която те обмисляха новия си занаят. Баща ми и чичо ми бяха в Италия, където отново се бяха впуснали в най-различни приключения. При мен дойде леля ми. Тя ме помоли да се погрижа да предпазя Чарлз и Уилям от беди.
— А на колко години беше ти тогава?
— На деветнайсет.
— Така че ти… И нещо се случи онази нощ ли? — попита разтревожена Олимпия.
Устните на Джеърд се изкривиха от отвращение.
— Разбира се, че се случи. Винаги се случва нещо, когато някой от членовете на семейството ми се опитва да прокара идиотските си планове. В този случай проблемът беше капитанът на кораба, който трябваше да пренесе контрабандните стоки през Ламанша.