— Какво направи капитанът?
— След като братовчедите ми бяха разтоварили кораба и се бяха погрижили стоките да бъдат скрити на брега, капитанът решил, че вече няма нужда от техните услуги. А и не искал да дели парите с две още малки момчета. Решил да си присвои стоките и да се отърве от свидетелите.
Олимпия ужасена се втренчи в незрящото му око.
— Той се е опитал да ги убие?
— Пристигнах точно когато се готвеше да застреля Чарлз. Братовчед ми не беше въоръжен. А аз носех със себе си камата на баща си. — Джеърд направи пауза и после продължи: — Той ме беше научил как да я използвам. За нещастие, капитанът имаше повече опит от мен във воденето на борба с нож. Отне ми окото още с първия си удар.
— Мили Боже! — прошепна Олимпия. — Трябва да е било особено болезнено. Можело е да те убие.
Джеърд премести поглед от косите й към лицето. Усмивката му беше доста странна.
— Но, както виждаш, не бях убит. Нито пък братовчедите ми. Добро е онова, което свършва добре, сирено моя.
Олимпия страстно го прегърна.
— Никога вече не бива да се оставяш на случая, Джеърд.
— Уверявам те, че и аз не обичам тези ситуации — прошепна той. — Аз не ги търся.
Олимпия го притисна още по-силно.
— Джеърд, винаги, когато си спомня какво ти е струвала онази нощ…
— Не мисли затова — Джеърд обхвана лицето й в дланите си. — Разбираш ли ме? Не мисли за това и не разпитвай повече.
— Но, Джеърд…
— Олимпия, това е свършено. Беше свършено преди цели петнайсет години. За първи път говоря с някого за него.
Тя докосна коравата му брадичка нежно. Жестът й изразяваше разбиране.
— Той умря, нали? Бил си принуден да убиеш мъжа, който се е опитал да убие братовчедите ти. Ето защо не искаш да разговаряш за онази нощ.
Той я накара да замълчи, като постави пръсти на устните й.
— Нито дума повече, сирено. Нищо добро няма да излезе от тези приказки. Това, което се е случило, не може да бъде променено. По-добре да оставим миналото и да не се бъркаме из него.
— Да, Джеърд.
Олимпия замълча. Постави главата си на рамото му. Съзнанието й рисуваше ужасни картини Тя си представяше живо опасността, която беше заплашвала Джеърд в онази нощ.
Той беше интелигентен и разумен мъж, помисли си тя, мъж на силните страсти и на деликатната чувствителност. Такъв мъж не може да избегне насилието, без да бъде докоснат от него. И най-лошите белези не са тези, които се предлагат на погледа. Най-лошите белези се крият под повърхността на нещата. Джеърд се размърда.
— И за Робърт.
Олимпия се намръщи, защото мислите й незабавно се завърнаха към миналото.
— Да, бедният Робърт. Може би вече е време да обсъдим онова, което се случи тази нощ във Воксхол Гардънс.
— Всъщност няма какво толкова да обсъждаме.
— Напротив. Трябва да разберем кой го е отвлякъл и защо. Знам, че ти не мислиш като мен — че това е дело на Пазителя на дневника. Но аз наистина чувствам, че трябва да обсъдим тази възможност.
— Проклятие!
Джеърд неохотно се изправи до седнало положение, оправи отвора на панталона си, повдигна едното си коляно и опря ръката си на него.
— Какво си мислиш, че става тук? Нима наистина вярваш, че някой призрак от времето на капитан Джек се навърта наоколо и търси съкровището?
— Не ставай смешен. — Олимпия отметна косата от очите си и започна да оправя халата си. — Разбира се, аз не вярвам в призраци. Но от опит знам, че дори в най-странната легенда винаги има зрънце истина.
— Никой, освен теб, не е по следите на тайната на дневника, мадам.
— А какво ще кажеш за мистър Торбърт? — попита тя.
— Торбърт знае, че ти проучваш стара легенда, но няма откъде да знае коя. Още повече, не вярвам, че той би прибягнал до отвличане на дете. На него не му трябват пари. А и съвсем сигурно е, че той не е Пазителя.
Олимпия се замисли.
— Е, признавам, че той наистина не прилича на човек, който може да бъде замесен в древна легенда.
— Умно наблюдение — каза сухо Джеърд.
— Но който и да е отвлякъл Робърт тази нощ, той сигурно е имал причина.
— Разбира се, че е имал причина, и тя е много проста. Пари.
— Пари? — Олимпия го погледна недоумяващо. — Искаш да кажеш, че някой е научил за трите хиляди лири, които получих от продажбата на стоките, които чичо Артемис ми изпрати?
— Не — каза Джеърд разпалено, — не мисля така.
Той се изправи на крака и дръпна Олимпия така, че да застане права пред него.
— Олимпия, мисля, че човекът, който е отвлякъл Робърт, не преследва нито твоите три хиляди лири, нито дневника.
Тя разтревожено се вгледа в лицето му.