— Тогава защо го е отвлякъл? Той не е свързан с някое богато семейство.
— Но сега вече е — каза Джеърд простичко.
Олимпия беше така силно изненадана, че не можа да каже нищо. Бързо преглътна един-две пъти.
— Твоето семейство?
— Богатството на фамилията Флеймкрест е значително, слава на Бога, и без съкровището на капитан Джек. Най-вероятно Робърт е бил отвлечен заради значителен откуп.
— Мили Боже! — Олимпия сграбчи един стол и тежко се отпусна на него. — Не бях мислила за това. Не бях осъзнала, че някой може да е разбрал колко си загрижен за Робърт. И особено сега, когато беше принуден да се ожениш за мен.
— Олимпия, аз честно те предупредих. Ако още веднъж ми кажеш, че съм се оженил за теб против волята си, много вероятно няма да успея да попреча на гнева си да избухне. Ожених се за теб, защото исках. Защото ми подхождаш. Ясно ли е?
Тя погледна неумолимото му лице.
— Да, господарю мой.
— Добре тогава.
Джеърд потърси часовника в джоба си и тихичко изруга, когато не го намери. Джобът беше празен. Погледна към стенния часовник.
— Предлагам да се качим горе и да си легнем. Нощта беше дълга и напрегната. Откривам, че очите ми се затварят за сън.
— Да, разбира се.
Олимпия се изправи. Чувстваше се странно изтощена. Щастието, което беше изпитала преди малко, се беше разпръснало.
Джеърд я наблюдаваше внимателно, докато тя вдигна свещта от масата.
— Олимпия, сега ти си моя жена, но това с нищо не променя нашите отношения. Разбираш ли ме? Аз ще продължавам да се грижа за домакинството и за Робърт, Итън и Хю. Ти няма да се занимаваш с досадните и скучни подробности на всекидневието. Аз ще се грижа за всичко вместо тебе.
Олимпия се усмихна замечтано.
— Да, Джеърд. — Тя се повдигна на пръсти и целуна коравата му брадичка. — Но има една подробност, която не може да остане такава, каквато беше преди.
Той повдигна вежда.
— И каква е тя?
Олимпия се изчерви, но не отклони погледа си.
— Имах предвид нашата нощна почивка и начина, по който е уредена тя. Хрумна ми, че няма нужда вече да използваме кабинета за това, за което току-що го използвахме.
Усмивката на Джеърд би подхождала повече на лицето на един безразсъден пират.
— Да, мадам, вярно е, че вече няма нужда да се търкаляме из твоя кабинет. Крайно време е да изучим древния английски обичай да се прави любов в леглото.
Той й подаде свещта и я взе на ръце. А после я понесе през вратата и нагоре по стълбите.
Господарят на Сирената трябва да се помири с господаря на Змията. Едва тогава двете части ще станат едно цяло.
Олимпия смръщи замислено вежди, когато разкри и последната следа в дневника. Господарят на Сирената сигурно беше капитан Джек. А господарят на Змията можеше да бъде единствено неговият приятел и съдружник, Едуард Йорк.
Клер Лайтборн не е знаела много за кавгата, която е разделила двамата. Те се скарали, докато били в Западните Индии, много преди тя да срещне мистър Райдър в Англия. Но тя беше записала в дневника, че нейният съпруг е дал клетва никога да не вдига ръка срещу Йорк, нито срещу членовете на неговото семейства.
Но и двамата мъже отдавна бяха се преселили в отвъдното. Нямаше как да се срещнат и да се помирят сега.
Значи нямаше начин да се съединят двете половини на картата.
— Проклятие! — изруга тихичко Олимпия.
Имаше чувството, че е много близо до отговора, който търси. Но трябваше да намери липсващата половина на картата. Чудеше се дали си я предават по наследство членовете на семейство Йорк. Нали картата на семейство Флеймкрест им беше завещана от техния прадядо мистър Райдър.
Но как ли можеха да бъдат открити потомците на един морски разбойник, който отдавна вече е мъртъв?
Олимпия замислено почукваше с перото си по полираната повърхност на бюрото. Искаше й се Джеърд да проявява по-голям ентусиазъм в търсенето на изчезналото съкровище. Отчаяно искаше да поговори с някого по въпроса. Но Джеърд не проявяваше интерес, не искаше да се замесва в търсенето.
Тя усещаше, че отказът му да обсъждат дневника е само начин да й покаже, че не се е оженил за нея заради тайната, която крие той. Но това затрудняваше нейните проучвания.
Почукване на вратата прекъсна мислите й.
— Влез — извика тя нетърпеливо.
Малката процесия, която нахълта в кабинета й, се състоеше от Итън, Хю, мисис Бърд и Минотавър. Олимпия от пръв поглед забеляза, че дори кучето изглеждаше мрачно.
— Случило ли се е нещо? — запита ги тя с тревога.
Хю пристъпи напред.
— Робърт струва на негово благородие твърде много.
Олимпия остави перото си.
— Моля?