— Страхуваме се, че Робърт струва прекалено много — обясни Итън сериозно. — Лорд Чилхърст беше принуден да заплати за него с красивия си часовник. Сега Робърт го бият здравата в трапезарията и сигурно нас всичките скоро ще ни помолят да напуснем.
— О, аз наистина не мисля, че Чилхърст ще набие Робърт заради онова, което се случи снощи — каза Олимпия. — И ние със сигурност няма да си тръгнем.
— Някои от нас ще си тръгнат незабавно — мисис Бърд не изглеждаше победена, а доста предизвикателна. — Негово благородие сам ми го каза.
Олимпия беше шокирана.
— Нима?
— Аха, точно така. Каза, че утре ще се местим в огромната му градска къща. И каза, че ще наеме още персонал. — Изведнъж лицето на мисис Бърд се сгърчи, а в гласа й се прокраднаха плачливи нотки. — Той ще си наеме иконом, мис Олимпия. Истински иконом. И какво ще стане с мен, питам ви аз? Негово благородие няма да има нужда от обикновена домоуправителка. Той сам ще наеме персонала си.
— И негово благородие със сигурност няма да иска да му се мотаем в краката — измърмори Хю. — Особено след като трябваше да даде златния си часовник заради Робърт. Ще ни изпрати при роднините в Йоркшир.
Итън направи крачка напред.
— Мислиш ли, че можем да си позволим да купим на негово благородие нов часовник, лельо Олимпия? Аз имам шест пенса.
Хю се втренчи в него.
— Не ставай глупак, Итън. Шест пенса не са достатъчни, за да купим на негово благородие часовник, като онзи, който той размени за Робърт.
Мисис Бърд се разрида шумно.
— Той няма да иска нито един от нас, още по-малко пък мен.
Олимпия скочи на крака. Беше направо вбесена.
— Достатъчно. Не искам повече да слушам глупостите ви. Не знам нищо за местенето в голямата къща, но то няма да промени живота ни. Чилхърст сам ми каза това снощи.
Мисис Бърд я удостои с доста мрачен поглед.
— Значи отново ви е заблудил, мис Олимпия. Сега, след като той се ожени за вас, всичко ще се промени.
— Това не е вярно. — Олимпия посрещна погледите на цялото си семейство с твърдост, която издаваше силното й убеждение. — Той ми каза, че всичко ще продължи по-старому — както си е било още от пристигането му в тази къща. Чилхърст няма да набие Робърт. И няма да ви замени с друг иконом, мисис Бърд. И никого няма да изпрати в Йоркшир.
— Откъде знаете, мис Олимпия? — попита я мисис Бърд. Гласът й все още звучеше като на обречен на смърт човек, но в очите й вече проблясваше надежда.
— Защото му имам доверие и защото знам, че той ще спази дадената дума — каза Олимпия спокойно. — Освен това вие всички сте част от моето семейство и Чилхърст го знае. Той никога не би се опитал да ни раздели. Много добре знае, че аз не бих допуснала да го стори.
Искрицата надежда в очите на мисис Бърд угасна.
— Говорите така, все едно още сте негова работодателка, мис Олимпия. Истината е, че той отдавна дава нарежданията тук. Вие сте съпругата на Чилхърст, а това променя нещата. Сега той е господарят на къщата. Може да прави каквото си поиска.
Минотавър тихичко изскимтя и пъхна огромната си глава под ръката на Олимпия.
— Много съжалявам за онова, което се случи снощи, сър.
Робърт стоеше сковано пред Джеърд. Гледаше право напред, но погледът му беше фокусиран в стената, точно зад лявото рамо на Джеърд. Джеърд постави лакти на масата и съедини върховете на пръстите си. Внимателно се вгледа в лицето на Робърт. Знаеше, че момчето полага всички усилия, за да спре треперенето на долната си устна.
— Разбираш ли добре защо съм разочарован от теб, Робърт?
— Да, сър.
Робърт премигна няколко пъти.
— Не защото ти изпадна в беда. И не защото ми струва толкова скъпо.
Робърт го погледна, но бързо извърна глава. И отново впери поглед в стената.
— Съжалявам за часовника ви, сър.
— Забрави за часовника. Той е твърде евтин, сравнен с честта на човека. Нищо не е по-важно за един мъж от неговата чест.
— Да, сър.
— Когато дадеш на някого честната си дума, Робърт, трябва да направиш всичко възможно да спазиш обещанието си. Нищо по-малко от това не върши работа и няма да бъде прието от ответната страна.
Робърт звучно подсмръкна.
— Да, сър. Обещавам, че много ще внимавам за честта си за в бъдеще.
— Радвам се да го чуя.
Робърт го погледна с тревога в очите.
— Сър, искам да ви помоля за една голяма услуга. Знам, че не го заслужавам, но обещавам да направя всичко, което поискате, в замяна.
— И каква е услугата?
Робърт преглътна.
— Искам да ви помоля да не наказвате другите за това, което сторих аз. Итън и Хю са още много малки, сър. Ужасени са от мисълта, че ще ги изпратите в Йоркшир. Знам, че леля Олимпия ще бъде много тъжна, ако ни разделите. Тя е много привързана към нас, нали разбирате.