Выбрать главу

— Преписах тези думи от лист, който беше у Сара Опи, преди да умре — отвърна Кенеди. — Каза ми, че са подсказка за паролата й. Това е куплет от стихотворение на Кийтс — La Belle Dame Sans Merci. „Красивата дама без милост“. Всъщност оригиналният куплет е следният:

„О, що ти липсва, бледен рицар, де скръбно твоят взор се рей? Повяхнаха треви и птица в леса не пей.“

— Тя си е поиграла с началото и края на стиховете и е направила така, че във всеки един да има точно седем думи. Добавила е и една дума.

— Значи смяташ, че паролата е от седем знака? — каза Тилмън.

— Да. И току-що опитах с първия стих, реших, че Опи е имала предвид броя на буквите във всяка дума.

Опита същото с втория и третия стих. Нищо. Кутийката всеки път примигваше, знаците изчезваха, щом Кенеди натиснеше „Enter“, и машината отново очакваше вярната парола.

— Първите букви — предложи Тилмън.

Кенеди опита и това, но без успех. След това пробва и двата вида комбинации от букви и цифри на обратно. Кутийката продължаваше да премигва загадъчно срещу нея и отказваше да я пусне. Тя тихо изруга.

— Трябва да е нещо очевидно — отбеляза Тилмън. — Няма смисъл от подсказка, която изисква толкова мислене.

Кенеди захапа долната си устна и се замисли дълбоко. Нещо очевидно, но не първите букви нито дължината на думите.

Защо има три поредици от по седем думи, а не само една? Щом са по седем на всеки ред, значи паролата е от седем знака, но може би и броят на редовете означаваше нещо. Въведе броя на буквите на всяка трета дума.

„ти-рицар-твоят-рей-и-в-пей

2-5-5-3-1-1-3“

Компютърът усърдно си мърмореше нещо известно време, после екранът стана напълно черен и след малко върху него се появиха имена, вероятно на файлове

„СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 1, 1–7

СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 2, 8–10

СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 3,11-14a

СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 4, 14b-17

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 1, 1–7

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 2, 8–10

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 3, 11-14a

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ЧАСТИЧНО 4,14b-17

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 1, 1–7

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 2, 8–10

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 3, 11-14a

СКОРОСМЪРТНИЦАТА ПЪЛНО 4, 14b-17“

Кенеди кликна на първия файл: „СКОРОСМЪРТНИЦАТА СУРОВО 1, 1-7“. Екранът примигна, чу се отново глухото потракване на твърдия диск и тогава пред нея се показа нов списък.

„Далат 2 подобни

Вав 3 подобни 1 с разстояние

Семкат 2 подобни 2 разстояния

Хе — точно съвпадение

Реш — точно съвпадение

Мим — 1 подобно 1 разстояние

Тау — точно съвпадение“

Тя плъзна мишката надолу, за да види колко записа има в този списък: бяха може би около няколкостотин.

Затвори файла и отвори един с надпис „ЧАСТИЧНО“. Той се оказа доста по-интересен.

„Той каза/наказа/показа недрата/небето (справка 7) нощем/още когато (справка 4) можеше (6,7,2) да дойде това (справка 21) воля/моля (в?)(справка 3) това/тези/този/ (21,4,6) той беше (вмъкни 2) дал (справка 5) на тях в/на/а получи/улучи (тях?) око/ако къде/където (те?) видяха душата/дъгата (справка 18) те/техния край/рай (пуснаха?) и него (справка 33)“

— Някакви идеи? — попита Кенеди Тилмън, като кимна към монитора.

Той досега беше чел през рамото й.

— Превод — предположи Тилмън.

— В името на файла има думата „частично“ — напомни му Кенеди. — И всички тези варианти на думите показват, че на места не са били сигурни и затова изброяват алтернативи. Работили са по превод на документ.

— Скоросмъртницата.

— Най-вероятно. Не, чакай. Скоросмъртницата е превод, нали така? На Евангелието на Йоан. Тоест ръкописът, по който са работили, е на английски. Никой не знае кой е оригиналният документ и на какъв език е бил, така че това предположение отпада.

Кенеди взе отново най-горния лист и прокара поглед по непрекъснатата редица от букви.

„ТОГАВАНЕПОЗВОЛЯВАЙНАТВОЯСЛУГАДАСЕМЪЧИНАПРАЗНОБОЖЕИБЕЗНАГРАДАНАГРАДАТАКОЯТОЩЕТИДАМЩЕЕПОГОЛЯМАОТВСИЧКОКОЕТОПОЗНАВАШИСДУМИНЕМОЖЕДАСЕОПИШЕИСЛЕДТОВАГОПОВЕДЕКЪМОНОВАМЯСТООТКОЕТОСЕВИЖДАХАЗЕМЯТАИНЕБЕТОДАВАМТИТОВАКОЕТОДАДОХНААДАМИНАСЕМЕТОМУИКОЕТОЩЕДАМНАНАЙВЕРНИТЕСИИСМИРЕНИХОРАЩЕСТОРЯТАКАЧЕДАТЕМРАЗЯТИПРЕЗИРАТНОСЛЕДТОВАЩЕТЕНАПРАВЯ“

Долу имаше десетки хиляди листове с произволни комбинации от букви, а горе — няколко страници с истински текст. Не беше форматиран, нямаше препинателни знаци и разстояние между думите, но въпреки това написаното имаше смисъл и звучеше определено библейски.