Млъкна, защото изчерпи познанията си. Като дете правеше същото със сачми — намазваше ги с червената каша, чакаше ги да изсъхнат, хвърляше над тях кутия с газ за запалки от десет метра разстояние и се наслаждаваше на светлината и горещината, които разперваха криле над малкия им заден двор.
Кенеди го гледа дълго, без да произнесе нито дума, по едно време като че ли се накани да каже нещо, но се отказа. Тилмън въпреки това я изчака, усещаше, че нещо се задава.
— Имаме два трупа — каза тя.
— Моля?
— Два трупа. Незаконни убийства. Ти ги уби, Тилмън.
Той сви рамене — не беше нагъл, просто наистина не знаеше какъв отговор очаква тя от него.
— Е, и?
— Би трябвало да те арестувам. Тази работа хич не ми харесва. Не съм ти момиче за всичко, нито твой ортак, нито пък ти си Батман, а аз — комисар Гордън. Не можем повече да продължаваме така!
Той издиша бавно. И на него му бе трудно да намери равновесие. Беше луда вечер дори по неговите стандарти. Като се обърнеше назад, двете убийства не му носеха чувство за триумф.
— Така е — съгласи се. — Не можем. Поне не за дълго. Но сделката си остава, Кенеди. Каквото и да откриеш в дисковете или книжата…
— Така ли? Каквото и да открия?
— Ами аз убих заради тях. Така че са и мои.
Тя отново се взря мълчаливо в него и той отново я изчака да проговори първа. Този път нямаше продължение. Каквото и да искаше да му каже, не намираше думи. Мина покрай него и тръгна към шосето. Той уважи настроението й и я остави да се отдалечи.
38.
Случилото се във фермата „Гълъбарника“ нямаше как да бъде скрито.
Кенеди се обади в отдела от кабинка край пътя и докладва за резултатите от претърсването, за смъртта на Коумс и срещата си с убийците. Не премълча нищо, но според нейната версия беше стигнала сама до фермата, след като се е отделила от Коумс, и сама бе избягала от пожара. Не каза нищо за Тилмън.
В рамките на половин час пристигнаха линейки, полицейски и пожарникарски коли с пуснати сирени. Отцепиха мястото, загасиха пламъците, които продължаваха да глозгат скелета на фермата и камиона, и започнаха внимателно и подробно да обработват местопрестъплението. Кенеди им пожела успех.
Самърхил беше след последните пристигнали. Можеше да има много причини за това, но една от тях със сигурност беше проверката на документацията — търсел бе някаква следа, която да сочи към тази трагедия, искал бе да се увери, че не е дал никакво одобрение за действията, довели до нея.
Размениха си няколко думи. Кенеди се оправда с изтощението и болката, за да го държи на разстояние и да се остави на грижите на медиците. Даде му съвсем бегли обяснения и беше направо съкрушена, когато му каза, че сред все още неидентифицираните трупове е този на сержант Коумс — още един от техните беше мъртъв. Самърхил дори не я попита дали е успяла да открие някакви материални улики, така че не й се наложи да лъже.
Превързаха раните и изгарянията й и я откараха до най-близката болница със спешно отделение и травматология — „Роял Съри“. Преди да тръгне, тя помоли Самърхил да прати полицейска кола след нея. Можело да й сложат упойка, дори да я приспят, затова искала първо да даде показания — не се знаело какво може да забрави след анестезията.
Самърхил неохотно се съгласи. Освен това й заповяда да не говори с никого, преди да се срещне с него.
— С никого, Кенеди. Дори и с шибан свещеник.
— Не познавам свещеници, Джими — каза тя дрезгаво. — Не се движа в такива среди.
Всъщност раните й бяха повърхностни и никой не пожела да я сложи под пълна упойка. Даваха й само аналгетици и я мажеха с обезболяващ гел. Предложиха й да й включат система, но Кенеди отказа и подписа официалния формуляр, с който на практика признаваше, че сама поема отговорността за здравето си.
Двайсет и пет минути след като излезе през плъзгащите се врати на спешното отделение, тя видя полицейската кола, която я чакаше отпред.
— Трябва да се върна в отдела — каза на леко стреснатия униформен полицай. — В Ню Скотланд Ярд. Веднага. Имам улика, която трябва да бъде заведена.
Полицаят се пресегна към радиостанцията. Кенеди хвана ръката му и го спря.