— Аз съм от Лондон — обясни тя. — Имам уговорка с шериф Гейл. Не сме уточнили час, но просто исках да му съобщя, че съм пристигнала.
Булдогът прегледа двата листа бавно, със съсредоточено и непроницаемо лице.
— А, да — каза накрая. — Уеб ни предупреди, че ще дойдете. Той смяташе, че ще е утре, но както виждам, е днес. Добре, седнете, а аз ще кажа на шерифа, че сте тук.
Кенеди прие поканата и седна, а булдогът натисна някакви копчета на таблото пред себе си и започна да мрънка толкова тихо под носа си, че не се чуваше нищо. Гласът на шерифа обаче долетя ясен и прекалено силен.
— Благодаря, Кони. Кажи й да ме изчака за минута. Трябва да се среша и да си затъкна ризата в панталона за британската дама. А тя хубава ли е? Или прилича на кралицата им?
Булдогът прекъсна връзката и изгледа непроницаемо Кенеди.
— Той ще дойде след малко — каза тя.
Кенеди седеше и чакаше, като се опитваше да не задреме. Наля си от автомата две чаши вода, която беше толкова студена, че я заболяха зъбите. Но това й помогна да се освежи. Когато допиваше втората, към нея се приближи мъж с размерите на гардероб, който развяваше непохватно огромните си ръце. Взе набързо делящите ги две крачки и й подаде длан за поздрав.
Кенеди набързо определи Гейл като един от онези здравеняци, които се бяха научили на предпазливост и деликатност, след като цял живот им се бе налагало да живеят в свят два номера по-малък от тях. Не стисна ръката й, само я докосна леко с върха на пръстите си, заложи повече на любезното кимване, не толкова на ръкостискането.
— Уебстър Гейл — каза той. — Окръжен шериф. За мен винаги е удоволствие да се срещна с колега полицай, сержант. А и вашата полиция има много добра репутация.
— Благодаря, шерифе — отвърна Кенеди. — Слушайте, току-що пристигнах и съм по-скоро мъртва, отколкото жива. Май ще трябва да поспя малко, но ако утре имате време, ще се радвам да си поговорим за този случай и може да ми покажете какво сте събрали…
— Утре? — задъвка думата Гейл, все едно беше трудно поддаващ се на храносмилане хрущял. — Ами да, можем да поговорим утре. Но точно сега имам време, а и знам, че разполагате само с пет дни. Ако наистина сте много уморена, тогава си починете и да се видим утре сутринта. Но ако смятате, че можете да издържите още час, тогава да прегледаме поне основните факти: какво искате да научите, докато сте тук, и как ние можем да ви помогнем.
— Разбира се — усмихна се Кенеди и кимна. Зависеше изцяло от добрата воля на този човек и не би проявила глупостта да му дръпне юздите, когато той се канеше да се впусне в галоп. Освен това Гейл беше прав, че тя нямаше много време, дори можеше да се окаже по-недостатъчно, отколкото си мислеше. — Да се залавяме за работа.
Кенеди очакваше този разговор и си беше приготвила реч, която се надяваше да произнесе достатъчно убедително въпреки умората от полета. С нея обясняваше, подкрепяйки се с разумно количество документация, точно какви престъпления разследва, как се е озовала в юрисдикцията на Гейл, какви международни и междуведомствени протоколи оправдават пристигането й тук и каква помощ би искала да й окаже шерифската служба. С други думи, бе готова да попълни празните места в официалната молба (или поне официално изглеждащата молба) и да очертае ясни граници, които да направят тайнствеността й по-малко подозрителна.
Но се оказа, че и Уебстър Гейл, също като Джон Бърд, си има любима тема, която за нейно щастие не беше река Колорадо, а съдбата на полет 124 на „Коустъл Еърлайнс“. Влязоха в малкия му кабинет, който беше по-скоро оградено място в ъгъла на по-голямото помещение, и той заговори още преди тя да седне.
— Човешка грешка — каза той. — Това беше заключението накрая. Човешка грешка.
Произнасяше думите натъртено, почти саркастично.
— Предполагам, че това е едно от нещата, които казват, когато не знаят какво да кажат.
— Мислех, че е заради вратата — обади се Кенеди. — Вратата се е отворила във въздуха и налягането е спаднало.
— Точно така — съгласи се Гейл. — Но прегледаха вратата и тя се оказа в пълна изправност. Нямат обяснение защо се е отворила. Човешката грешка е компромисен вариант, така си мисля аз. Щом няма дефекти, значи хората нещо са объркали. Така е по-лесно, отколкото да си признаят, че не знаят. Или да спрат всички самолети на авиокомпанията, докато проверят вратите им, както направиха австралийците с техните джъмбоджети. Нали се сещате, когато им избухна двигателят. А тогава дори никой не загина, по дяволите.