Кенеди кимна учтиво.
— Но всичко е станало по правилата, нали? Приключили са разследването, когато са намерили черната кутия.
— Не, госпожо — отвърна тържествено шерифът. — Така и не намериха черната кутия. Просто спряха да я търсят, когато престана да излъчва сигнал. Което, между другото, не би трябвало да се случи. Попрочетох това-онова. Батерията й издържа по три месеца и не може да бъде разрушена, дори да има бомба. Логично, нали? Самолет пада от небето, това си е като бомба, така че би трябвало да издържи…
Млъкна рязко и лицето му пребледня. На Кенеди й се стори, че в главата му нахлу ясен спомен, който се опитваше да забрави.
— Видяхте ли самата катастрофа, шериф Гейл?
Едрият мъж се стегна.
— Не, госпожо. Не я видях. Но видях последствията. Останките от самолета. Няма да забравя скоро тази гледка.
Забарабани по бюрото и отново се разсея. Може би от въпроса й, а може би и от собствените си объркани спомени.
— Та черната кутия — каза той накрая и отново се върна на темата. — Не би трябвало да се повреди или да спре да излъчва, освен ако не е попаднала във вулкан или нещо подобно. А ние нямаме вулкани в окръг Коконино. Значи остават две загадки. Как се е отворила вратата и какво е станало с черната кутия? А сега ще добавя и трета. Колко оцелели има?
Кенеди примигна. Не знаеше какво да отговори и се чудеше как разговорът се бе пренесъл толкова бързо на територията на „Досиетата X“.
— Нито един, доколкото знам — отвърна тя.
— Така се твърди в официалните доклади — каза Гейл и в гласа му като че ли се прокрадна удоволствие. — Но после започнаха да се случват разни неща.
И той се впусна в подробности за срещите с живите мъртви от полет 124, а Кенеди, дълбоко скептична и неспособна да имитира интерес, положи всички усилия, за да не му отговори. Когато той приключи, тя се опита да направи неутрален коментар:
— Е, предполагам, че това е мистерия от друг порядък — каза. — Имам предвид, че за случилото се по време на полета и после с черната кутия може да се намери отговор. Но призраците са… нали разбирате… там никога няма да има обяснение. Хората вярват, че са ги видели, но няма как да го докажат. Така че няма да има отговор. Просто слухове.
Стараеше се да не го обиди. Гейл изобщо не се засегна, но отхвърли аргументите й с усмивка.
— Е, госпожо, аз смятам, че е най-добре човек да е отворен за всичко. Понякога, ако нещо ти изглежда невъзможно, то е защото го гледаш от грешния ъгъл.
Проклета часова разлика. На Кенеди не й се впускаше в конфликти.
— Е, както вече казах, бих искала да разбера повече за…
— … фактите, свързани с вашето разследване. Знам. Но невинаги информацията, която ни се струва полезна, сочи в правилната посока. Няма нужда аз да ви го казвам, вие сте детектив!
Говореше ведро и доверчиво, излъчваше нетърпение и инициативност и Кенеди осъзна защо с такава готовност се бе съгласил да се види с нея и да й помогне в разследването. Нямал беше търпение да сподели всичко това с някого. Тя се почуди мрачно и цинично доколко се налага да търпи фикс идеите му, за да получи отговори на въпросите си.
— Да — съгласи се предпазливо.
— Не казвам, че трябва да се съобразявате с всички хипотези, които ви натрапват. Просто ценя непредубедеността и както вече казах, не смятам, че е редно да отхвърлите нещо само защото звучи глупаво. Великите открития са ставали след задаването на глупави въпроси, така мисля аз. Какво ще стане, ако инжектираме миша отрова във вената на човек вместо лекарство? Така са открити антикоагулантите, ако не знаете. Спасили са много хора при сърдечен удар. Или — какво ще стане, ако си затворим очите и се опитаме да гледаме през ушите? Така е открит радарът. Та се замислих, че тук може да има нещо, без да знам какво. А след това поговорих с моята добра приятелка госпожица Айлин Могс, която пише за местния вестник и е най-умният човек, когото познавам. Тя ми каза, че винаги след трагедия се появяват подобни истории. Нарича го новинарски цикъл. Когато се отразява някакво събитие, но след последния репортаж не се е случило нищо, журналистите просто започват да си измислят. Хората искат да четат и този глад за новини трябва да се захранва. Чували ли сте за това?
— Да — отвърна Кенеди. — Мисля, че вашата приятелка е права.
Гейл изглеждаше доволен от отговора й. Размаха пръст и продължи: