— Но тогава показах на моята приятелка всичко, което бях събрал, малки съобщения, свалени от интернет например, и тя също се замисли. И каза, че този път е по-различно.
— И как по-точно?
— Може би е най-добре да го чуете от самата Айлин, сержант Кенеди. Наистина много искам да ви запозная, ако се открие такава възможност.
Кенеди реши, че вече е изпуснала момента да наложи собствения си план.
— Би било страхотно — отвърна тя. — Ще се радвам да се запозная с госпожица… Могс? Но както знаете, нямам много време. И главната ми задача е да събера информация, свързана с моето разследване на убийствата.
— Стюарт Барлоу и неговите сътрудници. Да, четох материалите, които изпратихте. Голяма главоблъсканица.
— Меко казано, шериф Гейл.
— И смятате, че нашето разследване на самолетната катастрофа може да ви помогне по някакъв начин?
— Поне така се надявам. Един от пасажерите на полет 124 е бил мъж, пътуващ под името Майкъл Бранд.
— Това „пътуващ под името“ ми говори, че не се е казвал точно така. Наистина ли?
— Не сме сигурни. Опитвахме се безуспешно да го намерим в Европа, но научихме, че е загинал тук. Не знаем много за него, освен че отдавна се занимава с престъпления, и то не само с убийства.
— Какви други например?
— Отвличания може би. Вероятно търговия с оръжия. Участие в трафик на наркотици.
— Но не е сигурно?
— Не, не е. Това са само предположения, а източникът е пожелал анонимност и дори не мога да го назова. Но основанията ми да дойда тук са изцяло свързани със случая „Барлоу“. Смятаме, че в него има достатъчно факти, които да оправдаят тревогите ни и молбата ни за помощ към вас.
Гейл се почеса по брадата, с което показа, че се е замислил дълбоко.
— Да, предполагам, че трябва да се съглася с вас. Серията от убийства е достатъчно основание да потропате на всички възможни врати. Тук сме доста натоварени, но мисля, че мога да ви отделя поне два дни.
Трябваше й секунда, за да осъзнае какво й казва.
— Два дни? — повтори глуповато Кенеди.
— Да. След това ще трябва да се върна тук и да се заема с бумащината.
— Два дни от времето ви? Шерифе, това е повече, отколкото съм очаквала. Сигурен ли сте, че…?
Той махна с ръка и се усмихна широко и скромно.
— Радваме се да помогнем с каквото можем, сержант. Кажете ми сега какво ви се върти в главата.
Кенеди си събра мислите. Очакваше тук да срещне безразличие, дори откровена враждебност, а вместо това намери приятелски настроен добряк с фикс идея, който искаше да се включи в разследването й, защото не му позволяваха да си направи собствено. Това беше такъв харизан кон, че тя едва се удържаше да не му отвори устата и да не му огледа по-хубаво зъбите.
— Това, което се надявах да направя — започна тя, — е да си сверя информацията с вашите хора и да видя дали не е изскочило нещо в разследването ви, което да хвърли светлина върху живота на Бранд и евентуалните му съучастници. Като например дали не са намерени някакви негови дрехи или вещи и дали още са на разположение за оглед от мен или мои колеги. Както и някакви данни за трупа, адрес, който е оставил на авиокомпанията, когато е купувал билета. Ето такива неща.
Гейл кимаше, докато я слушаше да изрежда намеренията си.
— Не виждам как това би могло да представлява проблем. Веднага мога да ви кажа, че нямаме много информация, но имаше аутопсия и разполагаме със снимки и доклад от нея. Дрехите и вещите са заведени като улики — както тези, които сме успели да свържем с конкретно тяло, така и тези, които сме се отказали да идентифицираме. Повечето са на север оттук, в склад, който наемаме година за година от Дядо Коледа.
— От Дядо Коледа?
Трябваше да внимава това повтаряне на чуждите думи да не й се превърне в навик.
— От общината на Дядо Коледа — уточни Гейл. — Извинявайте, сержант, но това тук дори не предизвиква усмивка. Дядо Коледа е градче на около петнайсет километра от Пийзън, близо до границата на окръга. Напоследък се е превърнал в призрачен град. Имат много имоти за даване под наем, а ние имаме проблем с недостига на място, така че ги ползваме за склад. Така, какво друго?
— Зависи какво ще намеря. Ако открия нещо, може би ще се съгласите да ме представлявате. Нали разбирате, да пращате молби за информация до други американски институции. Знам, че искам много, и ако предпочитате, мога да мина и през Интерпол. Просто тук нямам никакви правомощия, а ще е най-добре, ако хвана някаква нишка и я следвам. Извадим ли късмет, може да се натъкнем на нещо съществено.