— Ще трябва да решаваме за всеки отделен случай — каза й Гейл. — Вероятно ще успеем да ви услужим с полицай асистент и компютър, ако се наложи.
— Много мило, шериф Гейл. Благодаря.
— За мен е удоволствие. А сега да ви откарам ли до хотела? Май доста ви уморих и може би искате да си починете след полета.
Кенеди протестира малко от куртоазия, но накрая се предаде. Шериф Гейл стана и тя го последва. Докато двамата минаваха покрай приемната, той си броеше задачите на пръстите.
— Така. Докладите от аутопсията. Вещите на жертвите. Документи. Това стига ли засега?
— Напълно, шерифе.
— Ще свършим всичко утре сутринта. Кони, отивам да закарам сержант Кенеди до хотела й. Ще се върна след половин час.
Булдогът изгледа първо Кенеди, после него.
— Добре — отговори след дълга пауза. — Какво да кажа на Айлин Могс, ако се обади?
Въпросът беше зададен с лукава интонация, сякаш целеше да извади от равновесие шерифа, да го накара да се обърка. Ако това беше целта, то тя не бе постигната. Гейл просто сви рамене.
— Кажи й, че ще й звънна — отвърна той. — Пък и без това ще се видим с нея по-късно. Хайде, сержант.
Кенеди отново започна да протестира от куртоазия:
— Мога да си взема такси…
— Не, не. Искаме да се приберете у дома с добри спомени от Аризона.
Тя се усмихна и кимна, докато той я извеждаше през вратата. Но си помисли, че едва ли спомените й ще са толкова хубави.
В хотела се приготви за сън, като си отвори бира „Дос Екис“ от минибара и я изпи, докато се киснеше във ваната. Странно, но това я накара да се почувства нервна и неспокойна, вместо да я избута през ръба на изтощението към съня.
Оставаха още много светли часове от деня, а тя не познаваше никого в този град и не знаеше къде да отиде. Дори безплатните списания на нощното й шкафче, в които имаше заглавия като „Какво ново в Пийзън?“, общо взето, свиваха рамене и вадеха все един и същ отговор: няма къде. Беше пропуснала панаира на цветята, а следващото събитие бяха Дните на Хардивил в Булхед, но те бяха чак през октомври и изглежда празничното в тях се изразяваше основно в парад на грозни мъже в женски дрехи. А и тя смяташе отдавна да си е заминала дотогава.
Та какво невинно забавление би могла да си осигури в хотелската стая?
Извади лаптопа си, който всъщност беше на сестра й Криси, включи се в безжичната интернет мрежа и влезе в електронната си поща. Прочете три нови съобщения от шефа си Джими Самърхил, които градираха емоционално от професионална студенина до запенена злоба. Прати ги право в кошчето за боклук. Все пак плащаше за връзката на час.
Имаше и имейл от Изи, която се бе съгласила да се грижи за баща й, докато Криси дойде да го вземе през уикенда — при положение че Кенеди още не се е върнала дотогава.
„Тръгна толкова набързо. Ще ми липсваш. Надявам се всичко да е наред.“
Започна да й отговаря, но изтри написаното. Пак почна и пак го изтри.
„Много неща не са наред — написа най-накрая. — Но все още работя по случая. Може би някой път ще ти разкажа на по питие.“
Нямаше никакви надежди да получи отговор. Накрая написа имейл и на Лио Тилмън. Разказа му къде е и какво прави — сбито, но без да пропуска нищо важно.
„Лио, след последния път, когато ти писах, заминах за Аризона, за да проверя връзката с Майкъл Бранд. Засега нямам новини, но се свързах с местната полиция и хората са наистина добронамерени. Надявам се утре да имам какво да ти кажа. Междувременно ти пращам отново анализа на доктор Гасан на файловете от «Гълъбарника». Сигурно си ги прочел, но ако не си, непременно го направи. Може и да успеем да разгадаем мистерията, ако намерим правилния ключ, а по всичко личи, че това е Бранд. Сделката си остава. Пиши ми ако си научил нещо.
Прикачи файловете и кликна върху „Изпрати“. Не се сещаше какво друго да прави с Тилмън засега, освен да му се обажда от време на време и да се надява, че той все някога ще й отговори.
Така и така файловете бяха пред нея, реши да ги отвори отново. Вече знаеше съдържанието им наизуст, но ги препрочете и се върна отново към последната си лична среща с Емил Гасан в мрачното порутено скривалище, където го държаха, докато се уверят, че животът му е вън от опасност.
Тогава Гасан й беше разказал за последователите на Юда.