40.
— Значи все пак е евангелие? — попита развълнувана Кенеди.
— Да.
— Тоест преводната част все пак е евангелие? Барлоу е събрал екип, пропилял е години и накрая е пожертвал и живота си, за да преведе евангелие?
Емил Гасан сви рамене малко нетърпеливо. Все още седяха в голата мрачна стая. Четири маси, осем стола, боядисани в тъмнозелено стени, каквито има само във викторианските сгради, превърнати в болници, полицейски участъци или лудници. На стената — плакат, пропагандиращ безопасния секс с карикатура на еднорог с кондом на рога си. Гасан бе положил дясната си ръка върху тънка тетрадка с черна подвързия, сякаш се кълнеше в нея.
Беше десет дни след събитията в „Гълъбарника“. Десет дни след пожара и смъртта на Коумс. Девет дни и няколко часа, след като изпрати копията от дисковете на Гасан и го помоли да й разтълкува записаното на тях. Той не се пазари дълго, поиска шоколад, няколко бутилки хубаво френско мерсо и последните три броя на списание „Частен детектив“. За да си припомнел света, от който бил откъснат, чак тогава щял да разплете загадката. Като чу трепета в гласа му, тя си даде сметка, че дори да му бе отказала всичко поискано, той пак щеше да се съгласи.
— Да, сержант — каза Гасан заядливо. — Той е превел евангелие и е получил друго евангелие. Но очевидно не съм се изразил ясно. Направеното от Стюарт е… забележително. Направо не е за вярване. И ако сред страничните ефекти не беше и евентуалната ми смърт, а не просто заточение в град Кру, сега с цялото си сърце бих съжалявал, че не се съгласих, когато той ме покани в проекта си. Ако не бяха тези странични ефекти, щях да се обадя на всички издания, чиито координати имам в бележника си, и да им кажа да запазят първа страница възможно най-бързо. Не че имам достъп до бележника си в това забутано място. Или пък до телефон.
Май се надяваше, че като се оплаче от строгата охрана, някой може временно да я вдигне. Гасан стана, отиде до вратата и я отвори. Едрият полицай пред нея му кимна любезно и той затвори отново, без да каже и дума.
— Може би щеше да е по-добре да съм мъртъв — промърмори после под носа си. — Мъртъв, прочут и адекватен. Може би това е за предпочитане пред арест за неопределено време? Не знам. Не знам.
— Професоре — каза Кенеди, — разбирам, че ви е трудно. Но както вече знаете, все още разследваме случая. Колкото повече ми кажете, толкова по-големи ще станат шансовете ни да приключим всичко бързо и да ви върнем към нормалния ви живот.
Гасан я удостои с изпълнен с презрение поглед.
— Това щеше да е огромно успокоение — каза той с отровен тон, — ако не беше колосална глупост. Тези хора идват и си отиват, както си пожелаят, и убиват когото си поискат. Единствената причина да съм жив е, че отказах на Барлоу, когато все още имаше значение. И те са си отбелязали на големите каменни плочи, че е безопасно да ме оставят на мира. Бог да ми е на помощ, ако размислят.
— Те не са всесилни — каза Кенеди. Фатализмът му я ядоса, дори малко я отврати, но тя се опита да се държи и да говори неутрално.
— Може и да са. Оцелял ли е някой, когото са искали да убият?
— Аз. Мисля, че искаха да ме убият.
И Тилмън, разбира се, но нямаше да го намесва в този разговор.
— Моите уважения, но те убиват свръхинтелигентни хора. Които знаят и разбират. Занимават се с такива като вас само ако случайно им се изпречите на пътя.
— Което смятам да направя отново — отвърна му мрачно Кенеди. — И ви повтарям, че колкото повече ми кажете, толкова по-големи шансове ще имаме да ги намерим и да ги накажем.
Смяташе да спре дотук. Но продължи нарочно, да му го върне. Беше се жегнала, когато Гасан очерта ясно границата между умните хора и тъпите скучни ченгета.
— Единствената ви друга алтернатива, професоре, е да прекарате остатъка от живота си на такива мизерни места и да се криете от несъществуващо възмездие. Като Салман Рушди или Роберто Савиано. Само че това, което те са написали, е отекнало по целия свят, а вие няма да имате дори тази утеха.
Тя млъкна. Гасан се взря в нея втрещен. За миг й се стори, че ще избяга от стаята, ще се затвори в себе си, както бе направил вече Тилмън (но с много по-основателни причини) и ще я остави сама да си блъска главата.
Вместо това професорът кимна. А след това със смирение и спокойствие, които я впечатлиха много повече от капризите му, седна срещу нея.
— Права сте — каза той. — Сам се поставих в това неуместно положение. Нямам право да се оплаквам. И накрая все пак станах част от процеса, нали така? Най-малкото, което мога да направя, е да довърша работата на Стюарт Барлоу, след като отказах по-бляскавата роля, докато още ми я предлагаше. Давайте, сержант Кенеди. Разпитайте ме. Свалете ми показания. Притискайте ме и ме респектирайте. Ако трябва, дори ме набийте. Това поне ще е оригинално. Да. Барлоу е превел евангелие и така е стигнал до друго евангелие. След като петстотин години никой друг учен не е успял да го направи.