— Значи Евангелието на Йоан е кодът?
— Определено копие на Евангелието на Йоан е кодът. Както вече казах, не съм успял да определя кое. Авторът на Скоросмъртницата е намерил тази версия, този писмен вариант на Евангелието на Йоан, и е получил указания как работи шифърът или пък го е разгадал сам. Той — най-вероятно е бил мъж — е записал кодираното съдържание, а след това е започнал да го дешифрира и да записва скритото му съдържание. Но му се е сторило трудно. Макар да е знаел тайната, е успял да разгадае само седем реда и се е отказал. Или — също толкова вероятно — е продължил на друг лист. И тъй като не е записал ключа към кода, останалото се е изгубило.
— Разбрах — каза Кенеди.
— Радвам се. И така векове наред положението остава непроменено. Докато не се появява Стюарт Барлоу, който е видял някаква подсказка или е стигнал до отговора по чиста логика или интуиция. Взрял се е наистина внимателно в текстовете от Наг Хамади и онези други древни документи. Намерил е съответната версия на Евангелието на Йоан. И е открил в самия папирус някакъв заместващ код, който зависи от тънки, почти незабележими разлики във формата на буквите. Открил е второ послание, закодирано в същите символи: ново евангелие, скрито в очевидното.
Гасан млъкна внезапно, стана и се отдалечи, но този път към прозореца. Погледна тревожно навън, макар че нямаше нищо за гледане: прозорецът бе обърнат към вътрешен двор, който приличаше на квадратна тухлена шахта със страна от около три метра. Кенеди изчака минута-две, после стана и отиде до него. Разбираше колко страда той от принудителната си изолация, а също и какъв ужас изпитва, че докато разсъждава по Скоросмъртницата, нейното проклятие може да го застигне. Искаше й се да му вдъхне увереност, но единственото утешение, което можеше да му предложи, се основаваше на отчаянието: след като „Гълъбарникът“ бе изтрит от лицето на земята и Джош Коумс се опече в пожара, Майкъл Бранд бе изпълзял обратно в дупката си. Засега всички бяха в безопасност, просто защото не го заплашваха с нищо.
Кенеди застана до Гасан и се взря заедно с него в нищото.
— Значи всяка буква, всеки символ на папируса, е всъщност две букви? — попита го тя.
— В общи линии — да. Във всеки случай, всяка буква има стандартна стойност и кодирана стойност.
Той не се обърна към нея, докато говореше, но тонът му, отначало вял, се оживи, докато й обясняваше техническите подробности.
— Кодът се основава на комбинация от две характеристики на изписването на буквите. Например арамейската буква „хех“ — и той я нарисува на запотения прозорец — типично се изписва с едно движение под остър ъгъл и с ченгелче, а след това още едно допълнително движение. Две движения на четката или писеца, виждате ли? Но е възможно писарят да вдигне два пъти писеца от листа. Или веднъж. Или пък да го изпише с едно движение, без да вдига писеца. Така получаваме три варианта на буквата. Освен това при първото движение той може да натисне, за да се получи леко удебеляване на линията. Така получаваме шест варианта, два пъти по три. Другите особености са сравнителната дължина на линиите в рамките на буквата, там също са възможни вариации — най-грубо казано, те може да са дълги, средни и къси. „Хех“ обикновено се изписва първо с едно движение надолу, а не се започва с по-сложната част от другата страна. Но тази линия може да свърши до завоя на другата или изобщо да не я допре. Така вече имаме поне осемнайсет варианта на буквата, а може и да са повече, защото освен дължината на линиите могат да се вземат предвид и разстоянията между компонентите й, както и между съседните букви.
Кенеди се замисли върху тази възможност и й се зави свят, докато се опитваше да я проумее.
— И всичко това… означава, както казахте…
— Кореспондира в рамките на кода с различен символ. Затова „хех“ може да стане „гамал“ или „далет“ или „заин“. Пак ще се чете като „хех“ в първия текст, но в дешифрирания ще е нещо съвсем друго.
— И защо някой ще прави това? — попита Кенеди. — Нали евангелието цели да разпространява религията? Ако го криеш, си губи значението.
Гасан изсумтя.
— Има много криптирани текстове със скрити послания от онзи период, сержант. Раннохристиянските секти са воювали помежду си, а често и с властта, под чиято юрисдикция са попадали. Имали са много основателни причини да крият посланията си.
— Но да скриеш едно християнско послание зад друго…
— … предполага, че е било предназначено за християни или може би определен вид християни, нали? С такъв код можеш хем да разпространяваш евангелието си, хем да го скриеш. И читателите ти ще предават посланието от място на място, без да се налага да се озъртат за опасности. На пръв поглед това е просто Евангелието на Йоан: канонично, непредизвикващо възражения.