— Не мога да ви позволя да ги включите, сержант — каза той. — Незаконно е без съдебно разпореждане. Няма как да го взема, без да представя основание, а такова няма за никого от тези хора. Дори и за вашия Майкъл Бранд.
— Така е — съгласи се неохотно Кенеди. — Действам по-скоро по инстинкт.
— Инстинктът е хубаво нещо. Не давам и дума да се издума срещу него, но полето ми за действие е ограничено, ако ме разбирате. Има неща, които мога да направя, и такива, които не мога.
Кенеди замалко да се разсмее. Все едно говореше тя, такава каквато беше, преди да срещне Тилмън и да нагази в тази бъркотия толкова надълбоко, че вече не виждаше земя на хоризонта.
— Напълно ви разбирам, шерифе — отбеляза тя. Все още държеше найлоновия плик с парите на Майкъл Бранд. Вдигна го и го показа на Гейл. — Мога ли да направя фотокопие на банкнотата? Онази с червените линии?
— Разбира се. Нека я запиша и тогава можем да я вземем с нас в града. Кони ще я снима, докато сме в моргата. Защо? Да не би да виждате нещо в тези линии?
— Може да е код. Хората, с които си имаме работа, си падат по кодовете. Но може и нищо да не означава. Най-вероятно е точно така. Въпреки това искам да си помисля.
Гейл тържествено попълни формуляра, който извади от горното чекмедже на бюрото, продупчи го с малък перфоратор (второто чекмедже) и го сложи в папката с описанията на веществените доказателства. И точно когато претовареният климатик започна да охлажда сгорещения въздух в големия хангар, двамата излязоха навън в пустинята.
42.
— Бихте ли ми казали кои са най-големите злодеи в Библията? — попита професор Гасан.
Стоеше до масата като до катедра, макар в стаята да нямаше никого, освен тях двамата. Старите навици умират трудно. Или може би така даваше да се разбере какви точно са ролите им.
Кенеди не беше в настроение за лекции по Библията, желанието й бе дори още по-малко, отколкото първия път, когато разговаряха. Блясъкът в очите на професора я плашеше, както погледът на змията парализира заек. Но подозираше, че това може да е единственият начин, по който Гасан бе склонен да й каже това, което тя искаше да знае, единственият начин за него да продължи да функционира нормално въпреки страховете и вътрешните си конфликти.
— Каин — стреля тя напосоки. — Юда. Пилат Понтийски. Или ако имате предвид по-големи групи — онези от коляното Ефремово?
— Не, имам предвид отделни индивиди. Бях сигурен, че ще споменете Каин и Юда. Повечето хора биха отговорили с тези две имена на въпроса. Имам предвид — повечето хора извън гностическата традиция. Предполагам, че сте чували за гностиците?
Той се взря пронизително в нея, за да й покаже, че въпреки нетърпението й ще стигне до същественото по свой собствен път.
— Раннохристиянска секта — отвърна Кенеди. — Книгата на Стюарт Барлоу, в писането на която стига до проекта със Скоросмъртницата, е трябвало да бъде посветена на тях.
— Точно така, но нека бъде секти, множествено число. Били са много и само част от вярванията им са се покривали. Гностиците били бунтари. Религиозни екстремисти. Смятали, че по-голямата част от официално проповядваната Библия, даже направо цялата, е пълна глупост. Драсканици на хора, непроумяващи чудесата, които описват. „Гностици“ произлиза от гръцката дума „гносис“, която означава „познание“. Тези секти вярвали, че всичко си има скрито значение — светът, думите. Когато Бог говорел на хората, например на Адам и Моисей, а после и на пророците от Новия завет като Йоан Кръстител, той никога не изричал еднозначни истини, защото вселената не е просто място, истината е сложна и трябва да бъде скрита от очите и ушите на простолюдието.
— Когато казвате „скрити значения“ — попита Кенеди, — да не би да имате предвид кодове? Това ли казвате?
Гасан вдигна сърдито вежда, все едно някой от публиката го бе прекъснал по време на лекция. В гласа му се прокрадна самохвалка нотка:
— Казвам само, сержант Кенеди, че враговете ви, хората, които са убили вашия колега и екипа на Стюарт Барлоу, не споделят виждането ви за света. Опитвам се да ви помогна да ги видите такива, каквито са, без зрението ви да бъде замъглено от ценностната ви система. Не, нямам предвид кодове. Или по-скоро те са само малка част от това, което имам предвид. Гностиците са използвали кодове и очевидно този, открит от Барлоу, трябва да се разглежда в този контекст. Но тези хора са разглеждали целия познат свят като едно голямо скрито послание: волята и думата на Бог, изразена чрез други неща. И са вярвали, че повечето свети писания са просто… нескопосани подобия на послание, което огромната част от хората нямат вродена способност да проумеят. Обяснявам ви това, защото следващото, което трябва да ви кажа, би ви прозвучало странно без този преамбюл. Гностическата традиция не признава традиционните герои и злодеи от Библията.