— Смятат, че Исус е минал от тъмната страна на силата, така ли?
— Не, гностиците са много благосклонни към Исус. Но имат проблем с Бог.
Кенеди се усмихна и сви рамене:
— Слушам с интерес.
— Гностическите секти вярвали, че създателят и вседържецът на нашия свят, който обикновено се почита като Бог или източник на божественото, е всъщност не чак толкова висше същество, а грешно създание, познато и като Ялдаваот. А истинският бог е нещо друго, много над нивото на нашите възприятия.
— Но… гностиците са били християни ренегати, нали?
— Да. Макар темелите на философията им да са положени много векове преди Исус.
— Сигурно са вярвали, че Бог е създал света. Има го в Библията, всеки, който е прочел поне първата й глава, го знае.
— Несъмнено. Някой бог е създал света. Но кой? Не забравяйте, това са хора, които се гордеят, че могат да четат между редовете и да намират значения, които невежите пропускат. Според тяхното учение върховният бог е създание с най-висша доброта и чистота, което не населява материалната вселена. В нея, в нашата вселена, има същества с огромна власт, които в сравнение с върховния бог са мравки, но на нас ни изглеждат като богове. Едно от тези същества, наричайте го както искате, е създало земята. И с радост приема обожанието ни, макар според гностиците да не го заслужава.
— И защо не?
— Защо не какво, сержант? Моля, формулирайте въпросите си в цели изречения.
Кенеди изскърца със зъби. Това никак не й харесваше. Когато вървиш по следите на убити мъже и жени, не би трябвало да стигаш в класната стая, където изискват да вдигаш ръка, преди да говориш.
— Защо богът, който е създал света, да не заслужава обожание? — попита тя с каменно изражение.
— Защото си е оставил ръцете. Защото е създал злото, болестите, бедността и глада. Както и несъвършеното редуване на сезоните, заради което умираме от жега или студ; наводненията, пожарите, епидемиите и всички останали бедствия. Честно казано, гностиците смятали света за много зле свършена работа и не възнамерявали да потупват създателя му по рамото и да му казват колко е прекрасен. Те гледали по-нагоре, над него, към сферите на съвършенство отгоре, които наричали — или поне част от тях, и то само понякога, когато въобще решавали да ги осквернят с име — Барбело. Ако го погледнем от този ъгъл и разглеждаме Йехова като несъвършения, ограничен и ограничаващ бог на пропадналия свят, тогава Библията се превръща в нещо съвсем друго. Библейските фигури, обявени за въплъщение на смирението, стават глупаци и лунатици, които трябва да се отричат, а не да се почитат. Адам е страхливец, който сам избира робството; Ева е смелият дух, който наднича зад завесата и играе по свои правила.
— И е наказана за греховете си.
— О, и двамата са наказани, сержант. Както и невинните им деца, и децата на техните деца, и т.н. Бог, този по-несъвършеният, Ялдаваот, е садист и психопат и ако постъпваме както ни казва, сме безпомощни пред лекомислената му представа за справедливост. Затова героите на Битие са непокорната Ева, мъдрата змия, която я подучила, и Каин, синът бунтар. А когато стигнем до Исус, моралната перспектива се променя още по-радикално.
— Казахте, че Исус все пак е техен герой.
— О, да.
— Божият син.
— Чий син?
Кенеди тежко въздъхна.
— На големия чист бог. Не на злия.
— Точно така, сержант. Исус идва от Барбело и носи безценната си мъдрост на греховния свят. Смъртта му също е била част от плана. Доста напомня на Новия завет, който сигурно вече познавате и обичате.
— Запозната съм — съгласи се Кенеди.
— Е, не се привързвайте много към него. През 1983 година в Женева професионален посредник — не подставено лице, ако трябва да сме точни, макар да е познавал такива и да е вършел почти същата работа като тях — предложил за продажба на заинтересовани лица и институции един документ. Кодекс. Безценна антична находка. Изгубено евангелие.