— Саможертвата на Юда? — повтори Кенеди объркана. — И какво е пожертвал Юда?
Гасан сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.
— Уважението на сподвижниците си. Доброто отношение на целия свят. Присъдата на историята. И живота си, разбира се, но както е ясно, той е съвсем малка част от това, от което се е отказал. Смъртта на Юда може да бъде сравнена със смъртта на Христос. И в пълната версия на евангелието, която се намира в превода на Скоросмъртницата, направен от Барлоу, на Юда е предложена награда в замяна на вярната му служба.
— Трийсет сребърника?
Гасан леко се усмихна.
— Не. Това е от друго евангелие. На Матей, ако трябва да сме точни. Но числото трийсет наистина се появява, което подсказва, че Матей е имал нещо предвид, когато го е избрал. Да ви прочета ли текста?
Кенеди сви рамене.
— Давайте.
Гасан взе тетрадката си.
— Има го и в електронен вариант — каза той. — Чист текст, който ще ви изпратя. Предполагам, че ще искате да го прочетете цялото, преди отново да се впуснете в битката. Оставих и копие, заедно с всички записки на Барлоу, както и моите собствени, на адвоката си. Прибавих и бележка, в която го инструктирам да ги публикува след смъртта ми. Тогава няма да имам какво да губя, нали? И ще съм си спечелил правото да добавя името си сред откривателите, ако вече съм умрял заради това.
Най-накрая намери мястото и зачете на глас с вял и равен тон:
— Тогава Юда Му каза: „Всичко ще бъде направено така, както го поиска, господарю“. А Исус каза: „Да, трябва да стане така. Които не те познават, ще те низвергнат, но след това ще бъдеш въздигнат над тези, които те мразят“. „И кога ще бъда въздигнат, господарю?“ Исус каза: „От мига на моята смърт, докато се затрие семето на Адам — все ще те проклинат. Но моят баща е дал срок на семето на Адам. А след това ти ще го унищожиш и светът ще стане твой и на твоите потомци“. И Исус даде на Юда трийсет сребърника, като му каза: „Колко бронзови прути ти дадох? Толкова години семето на Адам ще се радва на този свят, толкова години ще трае техният договор. Но после те ще бъдат низвергнати и светът ще принадлежи на теб и твоето семе“.
Професорът вдигна очи към Кенеди, вероятно очакваше въпрос. Но това, което тя си мислеше, беше доста банално.
— Какъв е отговорът? — попита го. — Колко бронзови… какво беше там?
— Три хиляди. Били сто прути и един шекел. Три хиляди години, след това идва редът на потомците на Юда да седнат на престола.
— Май имаме още малко време.
Гасан се намръщи.
— Как така, сержант?
— Ако броим от Христос насам — отвърна Кенеди и сви рамене. — Дори евангелието да е написано след смъртта му, минали са само две хиляди години.
— Така е. За съжаление никой в Юдея по онова време не е броил от Христос насам. В Юдея и Самария, където вероятно са писани тези текстове, годините са се броели от обединението на племената през 1012 г. преди Христа. Това е било преди горе-долу три хиляди и двайсет и две години. Съжалявам, че ще ви разваля настроението, но договорът ни е изтекъл.
Кенеди затвори очи и ги потри с палец и показалец. Все още нямаше главоболие, но усещаше как започва да се надига като буреносен облак под купола на черепа й.
— Добре — каза тя отново. — Значи имаме откъс от гностична библия, която е била голяма тайна преди време. Слушах ви много внимателно, професоре. Но все още нещо ми липсва. Никой не убива заради думи. Или поне… не заради толкова стари думи.
Унилият Гасан изведнъж се оживи, но от раздразнение, и вдигна ръце настрани, изкривени нескопосано и карикатурно.
— О, за бога, сержант! Кой ли не убива заради думи! За какво друго да убиват? За пари? Парите са думите на правителството, с които ти казват, че ще ти дадат злато. Законите са думите на юристите, които ти казват кой да живее и кой да умре. Библиите… Библиите са думите на Бог, които ти казват да свършиш всички ужасни неща, които си намислил, защото накрая въпреки всичко ще ти бъде простено. Всичко се свежда до думи. И винаги хората, които убиват заради тях, си мислят, че ги притежават.
Той сякаш изведнъж осъзна, че е повишил прекалено тон и гласът му гърми из стаята. Извърна се от Кенеди засрамен, но все още настръхнал.