Качи се, олюлявайки се, до хотелската си стая и смяташе да се хвърли на леглото и да заспи отново, дори без да се съблича. Но червената светлинка на телефона на нощното шкафче мигаше: имаше съобщение. Вдигна и набра 3 за гласова поща, после притисна слушалката между бузата и рамото си, докато се опитваше да събуе обувките от леко подутите си крака.
— Хей, сержант.
Гласът на Гейл, приятелски, сърдечен и прекалено силен.
— Надявам се, че има полза от пътуването ви на юг през границата, освен евтината текила. Вижте, повече не можем да го отлагаме. Трябва да говорите с Могс. Като се съберете двете, ще мислите по-добре. Обещавам, че ще стоя настрана и няма да преча. Тя става рано, затова си мислех да се видим на закуска. Ще ви чакам долу в 7:30 часа. Приятни сънища.
Една маргарита, помисли си уморено Кенеди, докато се претъркаляше в леглото и опъваше покривката над себе си. Една маргарита и нищо друго, което да очаква с нетърпение, освен закуската с призраците. Сънят й нямаше да е много приятен.
48.
Още на първата минута на Кенеди й стана ясно, че отношенията между Айлин Могс и Уебстър Гейл не са само професионални. След още една минута разбра, че двамата гледат на връзката си по различен начин. Шериф Гейл й представи Могс спокойно и делово, като я нарече „моя много добра приятелка“. Това бе клише на телевизионните водещи и означаваше „нищо особено“. Но усмивката, която се появи на лицето на Могс след тази фраза, изразяваше едновременно гордост и болка. Тя казваше, че шерифът няма по-добър приятел, и в същото време признаваше, че няма по-добро определение за това, което тя представлява за него.
Двете жени си стиснаха ръцете и се премериха с поглед.
— О, вие сте истинско ченге — каза Могс и се засмя.
— Така ли ви изглеждам? — попита тъжно Кенеди.
— От главата до петите, скъпа. И го приемете като комплимент. Баща ми беше ченге, както и двамата ми братя. Няма начин човек с такава стойка да не е свързан с полицията.
Което обяснява защо ходиш с шерифа, помисли си Кенеди. Остави Могс да я преведе през завесата от мъниста към кухнята, в която я чакаха гофрети, яйца и бекон. Бяха учудващо вкусни, както и кафето и портокаловият сок — последният очевидно беше изстискан ръчно със стара сокоизстисквачка с лост, която бе наредена на почетно място на плота. Кенеди се чувстваше физически и емоционално изтощена, но закуската й помогна да се освежи и отговорите на добронамерения разпит, на който Могс я подложи, ставаха все по-многосрични.
От колко време работи като детектив? От почти шест години. Винаги ли е искала да стане полицай? Като че ли винаги. Семейна традиция. („Обикновено е!“ — бе се съгласила Могс.)
За първи път ли е в Щатите? Не, за втори. Кенеди бе прекарала някога седмица в Ню Йорк с гадже — или по-скоро приятелка. Една от онези фалшиви връзки, които си бяха останали само платонични въпреки всички знаци, че могат да прераснат в нещо първично и задоволително. Кенеди не спомена за момичето. Нямаше представа какво мислят Могс и Гейл за хомосексуалността и не искаше да вкарва в отношенията си с тях допълнително неудобство, каквото вече имаше в изобилие.
— Веднъж ходих до Лондон — довери й Могс. — Прекарах ужасно. Беше посред лято, а само валеше. После ми трябваше цял месец, за да се изсуша. Освен това ми се налагаше да соча по менютата в ресторантите, защото се оказа, че не говоря езика, макар да твърдят, че е същият като у нас.
Засмя се гръмогласно на собствената си шега. Кенеди направи същото.
— Както и да е — продължи Могс и изведнъж стана сериозна. — Това ваше разследване… Уеб не иска нищо да ми каже за него, но ако вие решите да го направите, той не може да ви спре. Затова си помислих — какво пък толкова, ако й кажа какво знам, може пък тя също да сподели. Какво смятате?
Кенеди реши да бъде напълно откровена:
— Не мога да ви отговоря, докато не разбера какво знаете.
И ако се окаже, че са само призраците, вероятно ще трябва да покажа неуважение към гостоприемството ви.
Могс удостои думите й с широка усмивка.
— Така е. Напълно вярно. Чуйте, Уеб е добър човек, нали? Искам да кажа, че вие току-що се запознахте с него, но вече сте наясно с това. Толкова е добър, че мисли, че всички са като него. За ченге това е недостатък.
— Ехо, тук съм! — протестира Гейл.
— Млъквай, Уеб — каза му Могс с любов. През цялото време не откъсваше очи от Кенеди и в тях май се забелязваше известен блясък. — Но аз съм опитна новинарка, сержант, затова знам, че повечето хора не са добри. Мисля, че ще се съгласите с мен, нали?