Кенеди сравни значението на находката с перспективата да ровят още из кутии с тленни останки. Уравнението като че ли имаше само един отговор.
Двамата с Гейл се спогледаха и той кимна, сякаш за да потвърди всичко, което тя си мислеше, но не бе изрекла.
— Достатъчно — каза шерифът. — Поне така ми се струва. Нека баровците да преценяват от тук нататък.
Както и преди — с банкнотата на Майкъл Бранд, която сега имаше възможност да върне на мястото й, Гейл настояваше да спазят протокола и да запишат в папката, че я взимат. Кенеди изчака до вратата. Усети как я обзема странно спокойствие. След като вече имаше нещо — колкото и малко да беше — след като разполагаше с оръжие, което да използва срещу онези копелета, които убиха Крис Харпър, трябваше просто да се отпусне и да следва гравитацията. Знаеше, че усещането е измамно, че скоро я чака нова буря, когато се върне в Англия, но чувството беше и приятно и тя реши за малко да му се порадва.
— Добре — каза Гейл и затвори папката. — Мисля, че сме готови.
Трябваше пак да го изчака, докато заключи склада. После двамата тръгнаха заедно към колата. Гейл вървеше няколко стъпки пред нея.
— Да се обадим ли на Айлин? — попита Кенеди. — Искам да знам какво е направила с хората от Ню Йорк.
— Ще й звънна от колата — отвърна Гейл. — Ще съм много доволен, когато…
Едновременно чу звука и усети остро парване като от камшик. Куршумът се заби в рамото му близо до шията. Сигурно бе излязъл от другата страна, защото когато Кенеди видя кръвта да руква от входната рана, забеляза и увеличаващия се червен кръг на гърба на бялата риза на Гейл. Растеше като изгряващо слънце, след това се разтече и изгуби правилната си форма като един от часовниците в картините на Дали. Шерифът извика от учудване и болка. След това падна настрани и се сви непохватно, когато докосна земята.
Кенеди беше прекалено шокирана, направо окаменяла, и дори не се сети да се скрие, а пък и наоколо нямаше нищо подходящо за целта. Бискейнът беше най-близо, но до него трябваше да измине три метра, и то в посоката, от която бе дошъл куршумът. Тя откъсна поглед от падналия Гейл и погледна покрай колата към ухиления Дядо Коледа на верандата на съседната къща.
Но не добрият старец беше стрелял по тях, а тази, която сега се измъкваше иззад него с пистолет в ръка. Беше същата жена от бара на летище „Бенито Хуарес“, която й бе оставила сребърната монета. Не носеше никакъв грим и ясно се виждаше обгорялата зачервена кожа, която загрозяваше красивото й лице.
— Това е между нас двете — каза жената със силен, но непознат акцент. — Така трябваше да бъде и последния път, кръвожадна курво. Но неведоми са пътищата Господни. Той ме накара да изчакам. И ето, най-накрая! Ще те накара да кървиш.
51.
От толкова близо посред бял ден нямаше никакво съмнение каква е тази жена. Под изгарянията кожата й беше също така мъртвешки бледа като на останалите убийци от Лутън и онези, които Тилмън уби в „Гълъбарника“.
Кенеди бе на открито, невъоръжена и знаеше, че няма шанс. Отстъпи назад и настрани от жената. Колебаеше се, чувстваше се несигурна, сякаш се заблуждаваше, че може да избяга. Всъщност се приближи до колата.
Жената се разсмя. Наистина й беше забавно. Вдигна ръка и нещо сребристо проблесна. Този път не беше монета, а ключовете на бискейна, които Гейл бе оставил на таблото, защото кой, по дяволите, би ги откраднал тук? Тя ги подхвърли, понечи да ги хване, но в последния миг ги остави да паднат на земята и ги настъпи с тока на обувката си.
— Няма къде да бягаш — каза тя. — Не съм глупава. Но виж сега как ще направя нещо глупаво.
Наведе пистолета, обърна го и удари с длан долната част на дръжката. Пълнителят се плъзна в ръката й. Тя го извади и го хвърли в пясъка. След това метна небрежно оръжието през рамо. Погледна към Кенеди и сви театрално рамене. „Ето, видя ли?“
Кенеди реагира незабавно по инстинкт, но погрешно и много добре го знаеше, още докато го правеше. Затича с всички сили към бледата като корем на риба жена, която стоеше със спуснати ръце и я гледаше как бяга към нея. След това изпищя и замахна към хладното й надменно лице. Юмрукът й щеше да се стовари наполовина върху шията й, ако бе успял да я достигне.
Жената я хвана за китката и я хвърли — движение, което изглеждаше почти невъзможно, но бе изпълнено бързо, като стрелване на змийски език. Кенеди излетя, описа къса траектория, падна върху Дядо Коледа и го разби на трески. След това се заби в стената и се стовари тежко на земята.