Понечи да се изправи отново, но не успя. Жената я яхна, сграбчи с дясната длан и долната половина на лявата си ръка гърлото й в желязна хватка и леко повдигна главата й. В същото време коляното й се заби между лопатките на Кенеди и притисна здраво торса й към земята.
— Ще боли много повече, отколкото си представяш — промълви жената близо до ухото й. — И ще продължи много по-дълго, отколкото си представяш. Приятелят ти ще умре от кръвозагуба, докато приключа с теб. А другата ти приятелка, журналистката, вече е мъртва. И оръжието, с което убих и двамата, ще бъде намерено в ръката ти. А ножът, с който ще убия теб, ще е в дланта на шерифа. Бори се. Съпротивлявай се, мръсна погубена гад. Нека те пречупя още малко. Давам в дар на Бог твоята болка, а той обожава болката.
Удари силно главата на Кенеди в дъските на верандата. Ушите й писнаха и тя се опита да се изтърколи странично, което се оказа изненадващо лесно, защото жената вече я нямаше — беше станала и се бе отдалечила от нея.
Кенеди едвам се изправи на крака. Жената я изчака да го направи и след това я ритна в стомаха с унищожителна сила. Кенеди се прегъна на две и видя към нея да лети едно кроше, което нямаше как да избегне и което я хвърли назад. Този път прелетя направо през вратата на къщата и разби и нея на парчета.
Жената мина през дупката във вратата, прекрачи Кенеди и отново я яхна още докато се опитваше да махне треските от себе си. Беше толкова бърза!
Кенеди се опита да я блокира, но жената я хвана за ръката под и над лакътя и леко се наведе от кръста. Кенеди усети непоносима болка в горната част на ръката си. Чу как костта й изхрущя, когато не издържа на напрежението. Отвори уста, за да изпищи, но жената я удари от долу нагоре и затвори челюстта й, след което се чу само как зъбите й щракнаха през езика и тя преглътна вика си.
— Търпение — каза жестоко жената. — Не бързай.
Върху Кенеди заваляха удари, всеки от който я избутваше леко назад, докато се удари в отсрещната стена. Не, беше твърда греда, която разтърси всяка кост от тялото й. Зрението й се замъгли и тя видя как жената се приготвя за нова атака. Хвърли се настрани и ритникът премина през празното пространство, в което беше преди миг. Дебелата цяла педя греда се счупи като клонка.
Това имаше две положителни страни според Кенеди. Първата — че не вратът й се счупи по този начин. Втората — че покривът се срути върху двете. Дървените му подпори останаха съединени и паднаха под ъгъл като гигантска мухотрепачка. Под удара й първо попадна жената, просто защото беше права, и макар че не успя да я убие, той се оказа достатъчно силен, за да я нарани и разсее. Кенеди имаше около секунда да види какво става. Претърколи се въпреки ужасната болка в счупената лява ръка, върху която легна цялата тежест на тялото й. Покривът вече се срутваше като топящ се ледник и ги засипа с дъжд от дъски и ураган от прах. Кенеди се примъкна на лакти и колене наляво — използваше двете си колене и единия лакът, а лявата й ръка се влачеше безпомощно. Стигна до страничната стена, след това се изправи и побягна към отворената врата, която едвам видя през мръсотията, талаша и боклуците.
Замалко да успее.
Ножът я удари в дясната половина на гърба и се заби дълбоко. Отначало беше като удар с юмрук, но после по цялото й тяло се разля ужасен студ. Не беше болка, а тихо предвестие за нея, малко след което се появи и ужасната агония.
Кенеди продължи да се движи единствено по инерция. Направи крачка, после още една и излезе през прага в чистия, но горещ въздух, после се свлече на колене и падна по очи от верандата в пясъка.
Чу как жената пристъпи зад нея, след това сянката й падна върху нея.
— Няма отрова — каза тя с дрезгав и задъхан глас. Изкашля се веднъж, после втори път. Добре! Поне проклетият прах я бе накарал да страда. — Няма отрова по острието. Нищо, което да свърже смъртта ти с тази на другите. И този път ще е по-бавно. Ще си бъдем само двете и ще чакаме. Може да попея, докато умираш.
Кенеди се опита да изпълзи на една ръка, като заби пети в пясъка, но стъпалата и десният лакът не успяха да я вдигнат. Опита отново, придвижи се малко напред, отново падна по корем и задиша тежко. Вече не й беше студено. Раната й пулсираше в неравен огнен ритъм. Не се осмели да погледне, не искаше да знае колко кръв е изгубила.