А и те вече не бяха деца. Най-малката, Грейс, трябваше вече да е в гимназията, да се гримира и да открива рок музиката и момчетата. Всъщност може вече и да ги е открила. С всяко десетилетие границата падаше и момичетата и момчетата се превръщаха в жени и мъже много по-рано.
Ребека бе остаряла. Или мъртва. Децата бяха възрастни хора. Или мъртви. Мостът се бе срутил. Случаят беше приключен. Пътят свърши.
И в края на този път, където той се намираше от самото начало, беше онзи влак с изпочупени прозорци. Той не беше помръдвал от години. Просто си бе стоял на коловоза и го беше чакал да се качи.
В стаята си в мухлясалия пансион в мрачното предградие на Западен Лондон Тилмън седеше на леглото си с пистолет в скута. В него имаше шест патрона, но ги бе сложил само по навик. Смяташе да изстреля само един.
Отне му известно време да стигне до това решение. В началото Кенеди често му се обаждаше. През онези първи дни, които вече му се струваха преди цяла вечност, той вдигаше и говореше с нея. Тя му разказа, че са я отстранили от работа, а почти веднага след това му съобщи, че е подала оставка. Бяха й спретнали перфектен заговор. Ако бе останала в полицията, разследването на смъртта на Коумс щеше да открие достатъчно процедурни нарушения, за да предадат досието й на прокуратурата с молба да й повдигнат обвинение в престъпна небрежност или дори в непредумишлено убийство. Шефът й обаче беше казал, че ако подаде оставка и подпише споразумение за конфиденциалност, няма да я закачат. Искали да я изгонят повече, отколкото да я наранят. А още повече искали всички медийни спекулации да спрат и да могат да дишат спокойно.
Кенеди се съгласила, подписала и след това изкарала няколко последни дни в детективския отдел. Приключила случаите си, изпразнила си бюрото, извършила задължителните ритуали по кончината на собствената си кариера. Дори и за това право трябвало да се бори. По високите ешелони искали да си замине незабавно и предпочитали, докато тече предизвестието й, да си стои у дома, но Кенеди упорито настоявала да си тръгне, понесла личния си кръст.
Така поне колегите й виждали оставането й, дори някои неохотно й засвидетелствали уважението си за това; но от разстояние, както се полага на полицай, погребал двама партньори в рамките на две седмици. Никой не искал да помогне на Кенеди да направи хеттрик.
Тя ги оставила да си мислят каквото си искат, като през това време се възползвала от служебното си положение, нарушавала процедурите и влизала в чужда документация със скорост, която някой би сметнал за самоубийствена, ако имало и най-малък шанс да остане, докато постъпките й бъдат разкрити. Ако някой питал, тя обяснявала, че си събира нещата и разчиства. И това правела, за да си осигури прикритие.
А най-важното и най-незаконното нещо, което извършила, било да намери къде крият професор Емил Гасан и да му изпрати копие от дисковете от „Гълъбарника“. Добавила и кратко писмо, с което го молела, ако открие какво означават файловете, да поиска среща с нея. Молбата трябвало да дойде още докато тя формално се водела на работа в полицията. И трябвало да мине през отдел „Специални операции“, който бил намерил убежището на професора и се грижел за него там. За разлика от централата в отдела не научили веднага за надвисналия над Кенеди дамоклев меч и нямали никакво основание да я проверяват. Оставало й да се надява, че ще й предадат искането на Гасан директно, а не чрез шефа й.
Всичко това Тилмън научи от нея през първите две седмици след пожара в „Гълъбарника“. Вече не помнеше какво беше правил той през това време. Не помнеше какво е било времето тогава, какво е ял, къде е ходил, какво е вършил. Просто батерията му вече се изтощаваше, бе използвал и последните запаси енергия, които го бяха държали във форма досега.
След втората седмица престана да вдига телефона. Кенеди продължи да му се обажда и да оставя съобщения. Той изключи звука на телефона и го захвърли някъде, където да не го вижда — най-вероятно в чекмедже. Някой се движеше пред вратата му, после в съседната стая. Чу едва доловимо дращене в основата на стената. Не беше възможно да е Кенеди, която да е дошла да го провери как е, защото не бе давал адреса нито на нея, нито на когото и да било друг. Но пък тя все пак беше детектив, и то доста добър, както се оказа, може да го беше издирила по някакъв начин. Което означаваше, че трябва да действа веднага. Но най-вероятно бяха враговете му.