Удари прозореца, взе едно парче от счупеното стъкло, достатъчно голямо, че да го хване удобно. С него се поряза по ръцете и гърдите, като внимаваше за дълбочината на раните, за да не прекъсне нерви или артерии. Това помогна.
В коридора пред стаята се чуха викове и някой дълго блъска по вратата, но накрая се отказа и си тръгна.
Тилмън вдигна парчето стъкло на височината на очите си и се взря в собствената си кръв, която капеше от острия му връх. Това беше картата, която му помогна да се намери — стана чрез кръвта, бъркотията и опасното поведение, а не в яснотата на вечната празнота.
Снимката. И телефонът. Имате нови съобщения, каза Господин Снежко. Имате нови съобщения от мъртвата си съпруга.
Намери пак телефона и натисна бутона за гласовата поща.
Гласът на Кенеди.
— Лио, трябва да ти кажа нещо…
Когато записът свърши, Тилмън седна притихнал на леглото и се взря в раните на ръцете си.
Съобщението на Кенеди и усмивката на Ребека се сляха в съзнанието му. Там вече нямаше мастилена чернота, а вода и масло. Водата и маслото не се смесват.
Кенеди казваше, че Майкъл Бранд е непрекъснато сменящият се символ на нещо трайно.
Думите, написани на обратната страна на снимката, казваха: Ела и ме намери.
Тилмън стана, краката му трепереха. Започва бавно и методично да върши това, което трябваше да свърши.
Намери устройството за бързо пълнене на барабана и го сложи обратно в чантата, в която носеше всичките си оръжия и амуниции. Провери дали наистина в револвера има шест патрона — толкова дълго бе отсъствал от реалността, че не можеше да бъде сигурен. Започна да си мисли, че може би има смисъл да живее, и отново стана важно пистолетът да е в пълна изправност.
Взе си душ — вонеше на мърша — и обръсна едномесечната си брада.
Излезе от стаята за първи път от много време, намери евтин ресторант и яде, докато спря да чувства глад. Това не трая дълго, защото се оказа, че огромният апетит, който усещаше, когато седна на масата, може да бъде утолен с няколко хапки. Докато се хранеше, ръката му леко трепереше. Трябваше да възстанови силите си, но това беше практически проблем, към който знаеше как да подходи.
Върна се в стаята и прочете файловете на Гасан, които Кенеди му беше изпратила. Запозна се с всичко, което тя бе успяла да научи за потомците на Юда. Накрая вдигна телефона и се обади.
— Лио!
— Hoe gaat het met jou, Бени?
— Може да съм по-добре, а може и по-зле. Не е типично за теб да държиш един и същи номер толкова дълго, Лио. Още ли си в Англия? Какво става там? Успя ли най-накрая да се видиш очи в очи с господин Бранд?
— Не още, Бени. Но може би скоро. Много скоро.
— Е, това май е добра новина — произнесе предпазливо Вермюленс.
— Междувременно се надявам да ми направиш услуга.
— За това вече се досетих, Лио.
Тилмън усети как се засрамва.
— Когато всичко приключи и ако още съм жив — каза той, — ще ти се реванширам, Бени. Много съм близо до… нещо. Нещо голямо. Но трябва пак да пътувам, а Сузи — Осигуровка — вече не иска да ми продава. Мисля, че ако ти пожелаеш да купиш, може и да направи изключение.
— Какво искаш?
— Основният пакет. Паспорт, кредитни карти със същото име и няколко хиляди за теглене. Легенда и подкрепящи документи, които да издържат повече от един повърхностен поглед.
— Това не е малка услуга, Лио.
— Имам пари. Мога да платя предварително с банков превод от доминиканска сметка.
— Не става въпрос за парите. Загрижен съм за работата си.
— Никой няма да разбере.
— От теб сигурно никой няма да разбере. Но не можеш да ми гарантираш за други хора.
Настъпи мълчание. Тилмън не искаше да го притиска. Знаеше, че с нищо не може да повлияе на решението на Вермюленс и не желаеше да му извива ръцете.
— Нещо голямо, казваш — обади се най-накрая Вермюленс. — Достатъчно голямо, за да те изведе най-накрая на финала, така ли? Или просто нещо по-едро по пътя към голямата цел?
Тилмън се замисли за пистолета и първия патрон в него.
— Ще ме изведе на финала — каза той. — По един или друг начин всичко ще приключи.
— Тогава ще направя каквото мога. Остани до телефона, Лио.
— Благодаря, Бени.
— И помни, нищо не ми дължиш. Но това… това е вероятно последното нищо, което ще направя за теб.
53.