Все още на колене, Куутма си позволи да погледне обвинителя си в лицето.
— Преди тринайсет години препоръчах Тилмън да бъде убит — посочи той. — Но това не се прие, старейшини, защото предшествениците ви не го смятаха за опасен. Оцеляването му се превърна в основен фактор, който обърка всичките ни последни акции. Жената от полицията, например, щеше да умре, ако Тилмън не беше с нея. Онзи, когото изпратих да се разправи с американеца, получи нареждане да го убие, преди да се качи на самолета. Той избра да унищожи целия полет и заедно с него и себе си. Беше чиста лудост.
Йедимах проговори за първи път:
— Може би твоят човек не е бил правилно инструктиран — каза той кротко, но под разумния му тон се усещаше напрежение.
— Нехор — каза Куутма. — Нехор Бар-Талмаи. Помните, старейшини, че помолих да го отзовете в Гинат Дания още преди пет месеца. Тогава ви казах, че не се справя във външния свят и че според мен пригодността му за Предвестник трябва да бъде преразгледана.
— Помним — отвърна Йедимах. — Решихме, че с правилните наставления, с добро ръководене може да израсне за ролята, която сме му отредили. Очевидно, че това му е липсвало. Ако беше получил достатъчно ясни и практични указания как да се разправи с американския чиновник, нямаше така отчаяно да импровизира и да направи ужасно неправилна преценка. В крайна сметка, всичко води до Куутма — до Бранд. Това е значението на името. Волята на Куутма е огън, който бележи умовете на останалите и оставя трайни следи в тях.
Куутма знаеше, че аргументацията на Йедимах е измислена. Но също така беше наясно, че не може да спечели този спор — не можеше дори да го започне.
— Вашият слуга моли за прошка — повтори той.
Шех махна с ръка — неубедителен знак за опрощение.
— Дадена ти е — каза той. — Стани, Куутма. Не искаме разкаяние от теб.
Йедимах вдигна вежда при тези думи, сякаш Шех бе пристъпил границите на правомощията си.
— Но сме твърдо решени — промълви той — това да е последната ти мисия на терен като Куутма. От сега нататък ще се възползваме от уменията ти по-близо до дома.
Куутма остави емоциите му да се изпишат на лицето. Дори не се опита да ги потисне. През мозъка му сякаш премина нагорещен шиш. Почувства се в безтегловност.
— Тук, в Гинат Дания? — попита той, за да се увери, че не е станала грешка.
— В Гинат Дания — каза Шех. — Но не тук. Приготвяме се за мапканах.
Значи беше вярно. Куутма го бе разбрал още щом пристъпи през портата и усети напрежението във въздуха. Хората се приготвяха да се махнат от мястото, което наричаха свой дом, и да намерят нов някъде далеч. За последен път това било правено преди два века, и то защото също като сега Гинат Дания е бил застрашен от разкриване. Въпреки болката и срама, с който го засипаха, Куутма почувства странна радост, че всичко най-накрая се развива така, както трябва.
— Не е моя работа — промълви той и отново сведе очи.
Йедимах издиша през носа. Прозвуча като надменно изсумтяване.
— Не — съгласи се той. — Не е. Куутма, може би има живи хора, което знаят кои сме и къде сме. Те ще загинат, но в този момент смъртта им дори не е приоритет. Вече сме отвъд подобни тревоги. Първо трябва да защитим нашите хора.
Куутма се озъби, но не вдигна глава, за да не види никой изражението му.
— Те винаги са били първа моя грижа, Йедимах.
— Знаем го. И също така сме наясно, че сигурно приемаш всичко това като упрек. Но все пак това трябва да се свърши и ние трябва да се погрижим да стане. Очакваме помощта ти във всичко.
Куутма се изправи. Би трябвало да изчака да му кажат да стане, но това беше един от онези мигове, когато правилата се оттичаха между мислите и думите, между думите и делата. Той дълго и мълчаливо се взира в Йедимах, който го очакваше пръв да заговори. И тримата — Дъба, Пепелта и Семето — го чакаха да каже нещо.
— С мапканах идва и маасат, възвръщане на равновесието — каза Куутма. Това, което твърдеше, бе очевидно.
Руакх кимна, но само веднъж.
— Кога? — попита Куутма.
— След два дни — отвърна Руакх.
— Толкова скоро?
— Даже сме закъснели — каза мрачно Йедимах.
Куутма направи знака с примката, за да се изрази по-точно.
— Искам да остана — каза той. — За да изкупя провала си, позволете ми да държа везните и да се погрижа равновесието да бъде възстановено. Оставете ме да го направя, старейшини, и тогава с леко сърце ще отстъпя мястото си като Куутма.