Той задържа погледа на Йедимах. Толкова много значения бяха скрити в неизказания му въпрос — скрити, тайнствени послания. Какво ще стане, ако откажа да отстъпя мястото си? Или го направя с неохота и не се примиря? Не изрече нито една заплашителна дума, но очите му говореха ясно.
— Системата действа автоматично — каза Йедимах. — Няма нужда никой да остава тук.
— Дали машината ще се отнесе справедливо към хората? — попита Куутма със свирепа сериозност. — Може ли бутон или реле да отговарят пред Бог и да кажат: „Това е равновесието, това е свършено правилно?“. Старейшини, когато нещо е възможно, то не е задължително неизбежно. Оставете го на мен. Позволете ми да остана.
Изчака ги да кажат нещо. Те кимнаха един по един, Йедимах беше последен.
— Ти ще държиш везните, Куутма. Ти ще възстановиш равновесието.
Благодари им със сериозно изражение. Те приеха благодарността му благосклонно.
И той излезе, изпълнен с ужасна болка и с отчаяна надежда в гърдите. Все още беше Куутма: докато Гинат Дания умре и се прероди, името беше негово.
Името и още нещо.
54.
На Тилмън му трябваше повече време да стигне до Аризона, отколкото на някого другиго. Трябваше да свърши някои неща, преди да предприеме пътуването, и нито едно от тях не можеше да бъде претупано или недогледано.
Първо, трябваше да си вземе документите от Бени Вермюленс. Осигуровка поиска космическа цена — десет, дори двайсет пъти по-висока от обичайната за такъв пакет — и настоя за предварително плащане. Това не беше проблем. Тилмън изпразни всичките си сметки и й преведе сумата. Но организацията по предаването на документите беше по-сложна.
Бени разбираше, че Тилмън не може да му даде адрес и дори не може да си вземе паспорта, кредитните карти и съответните подкрепящи ги документи от пощенска кутия. Наясно беше, че той се съмнява и доколко може да се вярва на тези документи, като се има предвид, че Осигуровка вече не беше благосклонна към него.
Бени разреши всички тези проблеми, като замина за Лондон с фалшив паспорт и се срещна с Тилмън на „Хийтроу“. Тилмън го чакаше в „Кафе Руж“ в зоната на заминаващите на Терминал 5. Поръча две двойни еспресо и седна със скръстени в скута ръце и поглед, забит в дланите си, докато обмисляше неподдаващи се на обмисляне неща. Когато столът срещу него изскърца, той вдигна глава. Бени плъзна дебелия плик по масата. Беше облечен в очевидно скъп костюм, с който изглеждаше по-неблагонадежден и по-опасен, отколкото в униформа.
— Ето, Лио. Честита Коледа.
Лио взе пакета, без да преглежда съдържанието му. Вермюленс сто пъти си беше заслужил доверието.
— Юли е — отбеляза той.
Бени поклати глава. Грубоватото му лице беше тържествено.
— Декември — отвърна. — Краят на декември. На прага на новата година, когато нощите са по-дълги от дните и никой не е сигурен дали слънцето ще изгрее отново.
Тилмън се усмихна смутено.
— Не знаех, че си поет, Бени.
— Аз съм най-малко поетичният човек на земята, Лио. Казвам ти това, което вече знаеш. Отиваш на битка със силите на мрака и не вярваш, че ще се върнеш. Това е единствената причина да се нарежеш така до кокал.
— Парите? Винаги мога да намеря още.
— Имам предвид тона ти, с който ми се обади. И погледът, който виждам сега. Лио, служил съм в „Зи“ по-дълго от теб. Виждал съм много мъже да се самоубиват в пожар, защото си мислят, че им е дошло времето да умрат. Държат се по начин, който е… неадекватен. Забравят да си пазят гърбовете и да се подсигуряват на излизане. Свалят гарда, защото смятат, че няма нужда повече да са нащрек.
— И аз съм виждал същото — съгласи се Тилмън. — Но не това се случва с мен, Бени. Ще вляза, ще си свърша работата и ще изляза. Както винаги.
Бени се изсмя скръбно.
— И каква е работата?
Тилмън не отговори.
— Не е същата — каза Бени. — Не е като онази преди. Не си прави труда да ме лъжеш, Лио. Това е опасна мисия и последното нещо, което ще изгори в нея, си ти. Надявам се, че си струва.
Лио повъртя плика в ръцете си, преценяваше тежестта и плътността му.
— Струва си — каза той накрая.
След това трябваше да се погрижи за подсигуряването на екипировката — не в Лондон, а в Лос Анджелис. Нямаше доверие на Осигуровка за това. Имаше си собствени контакти в Америка и макар да не им се бе обаждал от години, успя да ги намери. Оръжие? Можеше да получи оръжие от всеки вид и размер. Експлозиви? Също. Електронни подслушвателни устройства, дори по професионални стандарти, се намираха навсякъде в днешно време, както и средства за контрол на тълпи като лютиви спрейове и сълзотворен газ. Тилмън състави дълъг списък, за който щеше да плати при доставката.