— Готова ли си? — попита я той.
Тя кимна, без да каже дума.
Тилмън й помогна да стъпи на перваза, качи се и той, хвана я с лявата си ръка през кръста, а с дясната контролираше отпускането на въжето през халката. Трябваха му няколко секунди, за да я намести добре, но се стараеше да не притиска счупената й ръка. Наведе се назад, за да пробва как се опъва въжето, и Кенеди изруга, когато се озова в празното пространство, което хич не й харесваше.
В стаята се задейства аларма. Или медицинската сестра беше извикала, или някой бе открил двамата полицаи в безсъзнание. От сега нататък трябваше да действат много бързо и Тилмън щеше да сравнява всяка секунда с перфектния план, който бе сътворил в ума си.
Оттласна се с крак от перваза и тръгна надолу по стената на болницата със серия тромави подскоци и отблъсквания. Ако беше каменен зид или дървена фасада, щеше да слезе на три пъти, но тук ставаше въпрос предимно за стъкло и имаше опасност да минат през него, а това щеше да е фатално и болничната охрана щеше да им закопчае белезниците, дори и да не се порежат до смърт.
Когато стъпиха на плоската, покрита с чакъл козирка, от прозорците над тях вече надничаха глави. До една от тях се виждаше ръка, стискаща оръжие.
— Не мърдайте! — извика глас. — На колене и ръцете зад главата!
Тилмън се прицели внимателно и пусна един изстрел. Главата бързо се прибра и никой не отвърна на огъня. Поне засега.
Той вдигна Кенеди на ръце и затича по козирката към другия край. Тя беше успяла някак си да не издаде нито звук по време на страшното спускане от четвъртия етаж, но сега нададе неволен вик. Но стъпалата на Тилмън изтракаха в металния капак на контейнера за боклук, който той бе избутал предварително до стената, а след това им трябваха още три стъпки, за да стигнат до земята — от контейнера към обикновена пластмасова кофа, пълна с биологични отпадъци, а оттам — на асфалта.
— Можеш ли да тичаш? — попита я Тилмън.
— Мога!
— Тогава да бягаме.
57.
Първите изстрели отекнаха, докато бягаха с всички сили покрай сградата, през паркинга за линейки към този за коли. Тилмън намали скоростта и поведе Кенеди към третата редица, където ги чакаше яркочервена спортна кола „Ноубъл Ml5“. Кенеди се взря с ужас в неприлично набиващия се на очи автомобил. Зейналите му отстрани отдушници приличаха на хриле на акула.
— Господи! — каза тя. — Ще се набиваме на очи като монахиня в сексшоп! Тилмън, ще ни хванат, преди да изминем и един километър!
— Влизай! — нареди й той троснато.
Тя хвърли поглед към главния вход на болницата. Все още не се виждаха преследвачи. Може би ако успееха да излязат от паркинга преди някой да се покаже, щяха да имат шанс за успех.
Отвори предната дясна врата, качи се и се замъчи да си закопчае предпазния колан с една ръка. Погледна към седалката зад волана, изпълнена с тревожно нетърпение.
Минаха цели двайсет години, преди вратата да се отвори и Тилмън да се качи. Той се движеше без излишна припряност.
— Хайде! — извика Кенеди. — Размърдай се!
Тилмън завъртя ключа и форсира, но остана на място.
— Тилмън! — изкрещя му Кенеди. — За бога!
— Изчакай — промълви той. Гледаше през рамо към вратата на болницата, откъдето изскочиха двама души в кафяви униформи. Тилмън ги остави да изминат половината път до колата, преди да даде на заден и да прекоси пътя им, като така ги принуди да отскочат вляво и вдясно. Докато се изправяха, той подпали гумите и изчезна зад останалите коли, докато те се изправяха и се прицелваха. Изстрелите им по-скоро целяха да покажат враждебност, отколкото каквото и да било друго.
— Те ни видяха! — изплака Кенеди. — Ти ги остави да ни видят!
— Но не ни стигнаха — отвърна дрезгаво Тилмън. — Това ни дава предимство. Отвори жабката.
Тя направи каквото й каза. Вътре имаше правоъгълна пластмасова черна кутия със зелен дисплей и думите „Uniden Bearcat ВС355С“, изписани в долния десен ъгъл. Множеството жици отзад говореше, че е вързана по някакъв импровизиран начин за акумулатора на колата. Кенеди разпозна скенер на радиочестоти и въпреки че не бе виждала точно този модел, знаеше какво да прави с него. Потърси тунера, намери го и нагласи на около 155 мегахерца. Поразходи се нагоре-надолу по обхвата, скоро намери радиочестотата на местната полиция и изобщо не се изненада, когато чу, че по нея говорят за тях.