— … преследване и имаме описание — казваше мъжки глас. — Намират се на „Оук“, северно от магистрала 93, и се движат на изток. Повтарям, движат се на изток по „Оук“.
— Разбрано, четири седем — отвърна жена. — Наши коли тръгват по „Мейпъл“ и „Топека“, както и по „Анди Дивайн“. Сигурно карат към магистрала 93. Ще блокираме пътя при Паудърхаус Кениън. Край.
— Разбрано — отвърна мъжът, вероятно шофьорът на полицейската кола, която ясно различаваха в огледалото за обратно виждане. Патрулката беше сравнително далеч, но се стараеше да не ги изпуска.
Тилмън зави надясно, като вдигна ноубъла на две колела, и пое по по-тесен път с рискова скорост. Движеха се по стръмен склон. Кенеди си помисли за секунда, че патрулката ще пропусне отбивката или ще се обърне, но тя взе завоя точно толкова умело, колкото и Тилмън.
— Завиха надясно — каза мъжкият глас. — На Четвърта сме.
— Разбрано — отвърна жената. — Добре, виждам ви точно къде сте. Вероятно ще завият вляво по…
Минаха през голямо кръстовище, като замалко не отнесоха задния калник на тревистозелен кабриолет, който пъплеше пред тях. Поеха на юг, съпровождани от силния писък на клаксон.
— Добре, тази възможност отпада — каза тихо жената. — Сигурно не отиват към магистралата. Кола пет нула, подминахте. Те току-що… пресякоха „Топека“ и още се движат на юг.
Откъде, по дяволите, тя знаеше това?
— Нямат намерение да излизат от града. Правят кръг.
Друг мъжки глас, неадекватно бавен и лаконичен:
— Може би не е зле да помислите за блокиране на 40, а след това и на 66. Няма къде другаде да отидат, освен ако не са решили да хапнат в „Мистър Д“.
— Прието — отвърна жената и добави: — Пуснахме хеликоптер във въздуха, тръгна от Булхед. Пристига след шест минути.
Кенеди изруга ядно и цинично. Първата полицейска кола все още ги следваше, диспечерката някак успяваше да улови местонахождението им, а сега щяха да започнат да ги наблюдават и от въздуха.
— Трябва да се откажем — промълви тя. — Ако се натъкнем на някоя от блокадите, със сигурност ще стрелят по нас. Ще умрат хора, Тилмън, най-вероятно ние ще сме първите.
— Никой няма да умира — отвърна й той толкова уверено, че Кенеди се взря в него и млъкна.
Тишината бе нарушена от радиочестотния скенер.
— Кола пет нула, къде сте в момента?
— Направихме се, че завиваме на юг и сега излизаме на „Хувър“ от Втора. Къде са те?
— Все още са на север от вас. Страхотно. Ще излезете на Четвърта преди тях и можете да ги засечете. Повтарям, те са на юг на Четвърта и вие имате преднина.
Тилмън настъпи газта до ламарините. Мощният двигател на спортната кола издаде странен приглушен шум като великан, който се опитва да изръмжи заплашително, без да събуди малко дете, и полетя напред така силно, сякаш се отлепи от земята.
Минаха през следващото кръстовище почти със скоростта на светлината. Втора полицейска кола приближаваше към тях от запад с прилична бързина, но те минаха под носа й и шофьорът се принуди да удари спирачки, за да избегне челния удар.
— Измъкнаха ни се! — извика водачът на кола пет нула.
— Мамка му! Съжалявам, пет нула, сигурно не съм преценила правилно разстоянието. Четири седем, следвате ли ги още?
— Залепнали сме зад тях.
— Пет нула, обръщайте и тръгвайте по Оулд Трейлс Роуд. Те са поели към задънена улица и няма как да се отклонят. Четири седем, не ги изпускайте от очи и не предприемайте нищо, докато не дойде подкрепление. Мъжът е въоръжен.
— Знам, че е въоръжен, Карълайн. Нали стреля по мен в болницата, мамка му!
— Няма нужда от такъв език, Лирой.
— Има, ако искаш да си ясен. Слушай, губя го. Тази кола се движи с много голяма скорост. Колко остава до пристигането на хеликоптера?
— Две минути. В момента са над шосе 68.
Тилмън погледна в задното огледало и видя, че полицейската кола вече бе изостанала прекалено и почти не се виждаше. Забави малко, зави рязко вляво, след това надясно по шосето, успоредно на онова, на което бяха досега. На две пресечки на юг имаше мост, където едната улица минаваше над друга по-малка. Още един поглед в огледалото за обратно виждане и Тилмън излезе от пътя и тръгна право надолу към брега. Няколко секунди колата се пързаля по песъчливата почва, плевели и храсталаци. Когато стигнаха долу, Тилмън влезе под моста и спря. Там беше паркирана друга кола: тъмносин линкълн седан, малко ръждясал отпред.