Тилмън се взря в нея и зачака да се доизкаже.
— Ти летя дотук със самолет — каза тя. — Имам предвид до Щатите. От Лондон.
— Да.
— Но не под собственото си име?
Тилмън остави вилицата, яйцата му бяха наполовина довършени.
— Обикновено си купувам документи от една жена, която се е специализирала в създаване на фалшиви самоличности. Бивш агент на ЦРУ, има приятели в общността на частните военни фирми и основно работи за тях. Шпионаж, но едно ниво под този, с който се занимава държавата. Хедър, какво искаш да кажеш?
— Бранд винаги използва едно и също име — продължи тя. — Това прави работата му по-трудна, защото става по-вероятно някой като теб да прихване следата му, но въпреки това никога не се крие под други фалшиви самоличности. Защо?
— Ти ми кажи.
— Може би защото не иска да лъже. И ако е така… тогава може би…
Отново започна да й се вие свят и яйцата, които бяха толкова вкусни, докато ги бе поглъщала, заплашиха да изригнат нагоре. Тилмън позна по лицето й, че преминава през някаква криза, и затова се пресегна и я докосна по ръката.
— Искаш ли да си тръгваме?
— Добре съм — излъга тя. — Тилмън, Емил Гасан ми каза, че Елохим на арамейски означава нещо като Предвестник. В обикновената Библия така наричат ангелите. Чудя се дали убийците на Бранд — неговият екип касапи — се смятат за ангели хранители на своя народ и затова използват това име.
— Слушам те, продължавай.
— Ако съм права, то Келим означава нещо друго.
Тя се надяваше, че той ще види логиката, но не стана така. Опитваше се да му каже: ако Келим също като Бранд живеят сред нормалните хора, без да лъжат какви са? Ами ако избират нарочно имената си, за да демонстрират произхода, мисията или същността си?
Ребека Кели.
Тамара Кели.
Много хора с една и съща фамилия. Защо не бе проверила колко са изчезналите жени, които се казват така?
Ами ако те са Келим?
И също като Бранд и хората му имат някаква мисия в нормалния свят, а след като я изпълнят — изчезват. И ако междувременно са създали деца, то те се връщат заедно с тях.
— Вероятно това са йерархични степени или специални роли в някаква организация — каза Тилмън. — Може всички да работят за Бранд. Но според мен си права, че той не иска да лъже. Затова оставя и монетите. Ако има връзка с Юда — а ти каза, че в онова евангелие пишело за сребърни монети, с които била сключена сделката с Бог, то тогава по този начин показват, че някой от потомците на Юда е посещавал мястото.
Той се засмя и този смях беше в такъв разрез с настроението й, че тя замалко да подскочи.
— Но за убиец е недостатък да не може да лъже. Не разбирам защо така си връзват ръцете.
Но Кенеди като че ли разбираше.
— Защо католиците се отказват от земните удоволствия по време на пости? — попита го тя. — Може би е същото. Посвещават страданието си на Бог. А пък потомците на Юда му посвещават неспособността си да лъжат, не знам.
След като го произнесе, й хрумна по-добро обяснение.
— Или пък получават предварително опрощение — продължи тя — за определени грехове. Както някога епископите са благославяли армиите, преди да тръгнат на война. Но имат позволение само за убийство, не за всеки грях, който им се прииска да извършат. Във всичко останало трябва да проявяват висок морал, а той изключва лъжите.
— Това е откачено — каза Тилмън.
— А ти с нормални хора ли мислиш, че си имаме работа, Лио? След всичко, което се случи?
Той не отговори. Махна на сервитьора и кимна, за да му покаже, че са готови да платят.
— Успели са да запазят голямата си общност в тайна поне през последните две хилядолетия — промълви Кенеди. — Но всъщност са лошо подобие на самите себе си. Защото освен всичко друго са и раса. Тайна раса. Почти тайна порода хора. Не смятат, че са като останалите, гледат на нас така, както ние гледаме на маймуните може би. Държат се настрани. Сигурно някъде си имат собствена държава, но със сигурност разполагат със…
— Сграда в Мексико Сити.
— Или нещо друго. Така че не очаквай нормалност, Лио. Каквото и да ни чака в края на този път, ти гарантирам, че ще е откачено.
Продължиха с колата на юг, а градът прииждаше към тях на вълни. Безкрайните площи с бедняшки тухлени и бетонни постройки — стари и нови, съчетани в зловеща дисхармония — отстъпиха на делови квартали с небостъргачи от стомана и стъкло. Но после всичко се повтори в обратен ред и лъскавите кули и бастиони изчезнаха, за да бъдат заместени от още улици, пълни с прах, панелки и отчаяние.