— О, господи! Значи не са били… не са били нещастни случаи?
— Почакайте — каза Харпър. — Всичките ли ги познавахте? Доктор Опи, това е важно. Откъде ги познавахте?
Отвърна му тракване от другата страна, последвано от бръмчене. Почака минута и половина, не беше сигурен какво да прави. Ако се обадеше пак на номератора, телефонът му щеше да дава заето, докато го препратят до факултета, а после и до нейния вътрешен номер. Ако тя сега го набираше, а не просто му беше треснала слушалката, нямаше да може да се свърже с него.
Точно когато се отказа и посегна към телефона, той иззвъня. Харпър вдигна.
— Външен разговор за теб — каза телефонистката. — Някоя си доктор Опи.
— Давай я — отвърна Харпър. — Свържи ме.
Шумът от телефонната централа се смени с тишина от другата страна на линията.
— Доктор Опи?
— Да.
— Откъде познавахте тези хора?
Знаеше какъв ще е отговорът, което донякъде обясняваше усещането му за дежавю, когато тя каза:
— Бяха от „Знаещите“. Членуваха в това общество. И…
Той почака. Но тя не каза нищо.
— И?
— Работеха по един и същ превод.
13.
Тилмън се появи в Кале и си запази билет за ферибота през Ламанша за Дувър. Разбира се, че така ще направи, ще мине по най-късия път по море, ще рискува максимално кратко да е в затворено пространство, в което е уязвим. Но все пак Куутма не приемаше нищо за даденост. Държеше своите хора нащрек по цялото северно крайбрежие, а къртицата му във френските железници беше в пълна бойна готовност, докато не получи визуално потвърждение, че Тилмън се е качил на ферибота.
Куутма продължаваше да действа методично и педантично. Беше последният курс за деня. Фериботът тръгваше в 23:40, но пристанището на Кале беше все още пълно с хора. Предвестниците — пак бяха трима като в Букурещ и Париж — се качиха последни и останаха край изходите. Не ги изпускаха от очи, докато вратите не се затвориха и плавателният съд не се откъсна от брега.
Куутма беше на кея и наблюдаваше. Дали Тилмън нямаше да се появи на палубата в последния момент и да заяви, че е забравил нещо и трябва да слезе? И това ли щеше да се окаже поредният блъф?
Като че ли не. Нямаше тревога на тръгване, нито безредици или паника за отвличане на вниманието, нито фалстартове. Фериботът потегли без произшествия с Тилмън на борда. Тилмън и тримата, които щяха да го убият. Куутма им даде знака с примката на тръгване, призова благословията на обесения за своите Предвестници.
Изпита малко закъсняло, но силно желание да е при тях. Отново се улови, че се терзае излишно: анализира собствения си мисловен процес, и то безплодно и дори опасно. Не беше хубаво да се отделя така от съзнанието си. Пред свършен факт бе готов да признае, че мразеше Тилмън и беше чакал прекалено дълго да се изправи срещу него, защото се съмняваше в чистота на мотивите си. Повече нямаше да направи тази грешка.
Не бе останал човек, заради когото да я направи.
Тилмън гледаше със смесени чувства как френският бряг се отдалечава.
Картоев бе потвърдил това, което той вече знаеше. Даде му няколко следи и най-важното — посочи му точно следващата дестинация. За първи път усещаше, че се приближава до Майкъл Бранд; че ако някога беше гонил едно име, а след това призрак, сега преследваше истински човек, когото почти виждаше как бяга пред него.
От друга страна, трябваше да обмисли някои нововъзникнали проблеми. На първо място — наркотиците. Досега никога не бе откривал връзка между Бранд и търговията с дрога. Участвал беше в тайни операции в Колумбия и общо взето, имаше представа как работи този пазар. Бранд се движеше по земното кълбо не като дилър, а като купувач; като човек, който се опитва да наложи нещо — но какво? И ако наистина бе част от пазара на наркотици, защо ще ходи толкова далеч за съставки, каквито лесно се намираха в повечето страни? Тилмън бе сигурен, че базата му не беше в бившия Съветски съюз: Бранд оставаше там прекалено кратко и контактуваше с много тесен кръг хора.
Значи това беше димна завеса. Купуваше химикали от Ингушетия, защото не искаше да оставя следа, която води до истинската му оперативна база. И бе отказал на предложението на Картоев да купи готови метамфетамини с аргумента, че иска да си ги приготви сам. А сега се канеше да произведе партида, която беше десет пъти по-голяма от обичайните му.
Тилмън си отбеляза да помисли върху това по-късно. Имаше по-неотложни въпроси, чиито отговори трябваше да намери начаса.