Оцеляване. Сега само това имаше значение. Използва следата, оставена от ферибота, за да се ориентира на север, но брегът беше на петнайсет километра от него.
14.
Кенеди се обади от „Принс Рийджънтс“, за да провери докъде е стигнал Харпър, и той й каза с известно простимо самодоволство, че е намерил връзката между тримата мъртви учени. Това бе забележителна новина, но след като я изговори, значението й започна да се свива, защото Кенеди не спираше да го обсипва с въпроси, които той трябваше да е задал на Сара Опи, докато все още е била на линията. Дали тримата мъртви „Знаещи“ са контактували помежду си през уебсайта, или са се познавали от другаде? Откога са се занимавали с един и същ проект и кой още е знаел за това? Дали им е сътрудничил някой друг, който не е участвал в Лондонския исторически форум? Тя не се опитваше да омаловажи постижението му, просто така работеше мозъкът й, както Харпър се бе убедил от краткото им познанство. Събираше цялата информация наум и преценяваше с какво разполагат и от какво се нуждаят.
— Мислех, че това може да почака, докато не отидем да се срещнем с нея — каза раздразнен той. — Искам да кажа, че това е пробив, нали? Имаме връзка. А това значи, че сме много близо до откриването на мотива. Но знаех, че се нуждаем от показанията й, и не исках да й внушавам нищо предварително.
— Добре си се справил, Харпър. Но ми кажи какво са превеждали.
— Скоросмъртницата — отвърна той. — Някаква легенда сред археолозите. Повечето смятат, че книгата е фалшива. Но Барлоу бил стигнал до нова гледна точка, така каза доктор Опи. Открил нещо, докато изследвал някакви ранни християни… акростици.
— Гностици.
— Няма значение. Така че пак се връщаме на Барлоу. Той се опитвал да преведе тази Скоросмъртница и увлякъл и останалите двама.
— Само тях? Искам да кажа — никой друг ли не е участвал? Който трябва да бъде предупреден, че незнаен враг иска да го убие?
Харпър вече се чувстваше по-уверен.
— Няма други участници в проекта. Освен един-единствен човек, към когото Барлоу се обърнал, защото бил голям специалист по онези ранни исторически документи. Казва се Емил Гасан. Работи някъде на север, в Шотландия. Но той отказал директно да работи с Барлоу. Общо взето, го пратил по дяволите.
— Ами Опи? Тя как е научила за това?
— От съобщения във форума? — каза Харпър с въпросителна интонация. — Добре, признавам, че е само предположение. Попитах я няколко пъти направо, но тя винаги се измъкваше. Приятелка е на Барлоу. Е, познавали са се поне, защото той е написал бележка под съобщението за наградата й. Но тя заяви, че не е участвала в този проект. Беше много ясна. Нямала нищо общо с него. Каза го два пъти.
— И въпреки това е знаела с какво се занимава Барлоу? — попита Кенеди.
Харпър усети подтекста: че е идиот и не може да разпита заподозрян.
— Това не е било тайна — припомни той на Кенеди, като се опитваше да звучи по-категорично. — Тази жена е активна участничка във форума на „Знаещите“, така че не виждам нищо странно, че е знаела за проекта. Както и да е, ти можеш сама да си я попиташ. Да уредя среща?
Докато произнасяше последното изречение, си погледна часовника. Минаваше шест, което значеше, че няма да успеят да хванат доктор Опи в университета. Той трябваше да намери домашния или мобилния й телефон и да се опита да се свърже с нея по път. Това нямаше да й се хареса. Настроението й се бе развалило още по време на много внимателния разговор с Харпър. Тя се страхуваше, беше разлюляна, защото подозираше, че трима нейни познати са станали жертви на един и същ убиец. Отговорите й ставаха все по-троснати и кратки, но не защото отказваше да съдейства. Харпър подозираше, че по-скоро й е трудно да се изправи лице в лице с проблема. Физическата травма води до състояние на клиничен шок, а психологическата кара колелата на мисълта да клеясат и да спрат да се въртят. Това беше истинската причина да не притиска прекалено Опи за подробности. Боеше се, че може да я вкара в някаква криза, върху която няма да има контрол от разстояние.
— Не тази вечер — каза Кенеди за негово облекчение. — Мисля, че първо трябва да се върнем при шефа. Когато ни възложи случая, нямаше представа за какво става въпрос. Трябва да знае какво е изскочило, за да вземе решение за ресурсите, които ще използва за него.
Харпър беше шокиран.
— Имаш предвид да го даде на друг екип? Няма начин, сержант. Това си е моят сериен убиец. Нашият, имам предвид. Даже вече съм му измислил име за пред медиите.