След като Харпър си тръгна, раздвижването в ранната вечер довя още няколко души в общото помещение, но по-скоро на приливи и отливи. Детективите се бяха изнизали на малки групи, когато Кенеди пристигна там към осем. Стаята беше празна. Тя нямаше абсолютно нищо против.
Отне й малко време да опише работата си от деня. Не че бе свършила кой знае какво. Колкото и сензационни да бяха находките, можеха да се поместят в няколко експлозивни абзаца. Просто си подсигуряваше гърба. Макар издънките по този случай да бяха станали преди нейното включване, това нямаше да й осигури защита, ако трябваше да се търколи нечия глава. А когато има три, а не само едно проспано убийство, обезглавяването за назидание ставаше все по-вероятно. С Харпър бяха спазили педантично всяка буква на протокола, бяха се държали безкрайно любезно със свидетелите и им бяха обяснили и най-малката подробност, водеха си дълги и обстойни записки. Накратко — бяха истински светци на полицейската работа.
Докато четеше доклада на Харпър, се натъкна на бомбата с Майкъл Бранд и изруга на глас. Фалшив адрес? Измислен телефонен номер? Мамка му! Защо Харпър не беше проверил това през Опи и не я бе попитал за какво пише във форума на „Знаещите“ Бранд? Дали все още участваше в дискусиите? Дали модераторите на сайта имаха някакви негови контакти? Щом Бранд беше излъгал за адреса си, за какво ли друго е заблуждавал? А Розалинд Барлоу каза, че брат й се е срещнал с него вечерта, преди да умре. Той можеше да е техният човек или пък много важен свидетел, а е имал три седмици преднина.
Тогава какво им оставаше? Онзи от Шотландия. Емил Гасан. Набра телефона, който Харпър й беше дал, но откри, че е номератор на университет. Казаха й, че доктор Гасан си е тръгнал, и след обичайната досадна церемония по легитимацията тя накара телефонистката да й даде личния му номер. Звънна на домашния му телефон, но никой не й вдигна, а мобилният му беше изключен. Нямаше друг избор, затова остави своя номер на гласовата му поща и обясни, че много иска да говори с него във връзка с течащо разследване. Отбеляза си наум пак да му се обади на домашния и мобилния.
Разтревожена и потънала в мисли, разпечата записките на Харпър и ги прибави към своите. Мразеше тази игра на догонване, необходимостта да компенсира гафовете на други полицаи. Бяха закъснели с три седмици за всичко. Препрати докладите по имейла на Самърхил, след това тръгна по коридора към бюрото на секретарката му и остави разпечатката и останалите документи по случая най-отгоре в кутията, която той щеше да прегледа на другата сутрин.
Готово. Вече нямаше какво да я спре да се прибере у дома. Нямаше повече основания да отлага.
Взе си връхната дреха от общата стая и забеляза, че металният капан бе изваден от кошчето й за боклук. Този, който го беше донесъл, за да я сплаши, си го бе взел обратно. Или пък можеше утре да го намери в чекмеджето или шкафчето си. Но в сравнение с това, което я очакваше, тези провокации й изглеждаха като детска игра.
15.
Беше десет часа, когато Кенеди стигна до апартамента си в евтината част на Пимлико точно навреме, за да чуе как Изи говори мръсотии пред баща й за четвърти пореден път. Това означаваше, че се налага да се извини на Изи, въпреки че й е бясна. А този коктейл от емоции обикновено я правеше саркастична. Изи живееше в апартамента отгоре и можеше да комбинира основната си работа с грижите за бащата на Кенеди и за децата на съседите отдолу. А основната й работа бе оператор на секстелефон и смяната й започваше в девет вечерта. Ако Кенеди закъснееше, Изи просто си вадеше телефона и започваше да засича време. А Питър трябваше да слуша всичките сто и няколко варианта на „Бейби, искаш ли да ми го вкараш?“.
На Изи й пукаше далеч по-малко, отколкото на Кенеди. Нямаше никакви задръжки да си играе представлението пред един старец. Дори твърдеше, че това я поддържало във форма, защото се опитвала да изтръгне някаква реакция от него. Знаеше, че шефът й понякога прослушва разговорите, за да е сигурен, че момичетата му дават всичко от себе си, докато клиентите се пипат. Не искаше да я хокат за качеството на работата й и дори най-малкото раздвижване в дзенбудисткото спокойствие на Питър за нея беше признание, че се справя добре.
На Кенеди това й се струваше притеснително по много причини и се чувстваше още по-объркана, защото намираше Изи за умопомрачително привлекателна. Беше дребничка брюнетка с тънка талия и заоблено дупе, почти напълно олицетворяваше идеала на Кенеди за красота. Но тъй като й бе много удобно тя да се грижи за баща й, а и беше почти десет години по-млада от нея, не можеше да си позволи да я сваля. Затова всеки път, когато я чуеше да прави телефонен секс със самотни мастурбатори, се чувстваше едновременно възбудена и разстроена.