И се изсмя кисело и надменно.
— Значи когато се е обърнал към вас — започна Кенеди — и ви е попитал дали искате да станете част от екипа му…
— Отказах. Категорично. Нямам време за губене.
Кенеди реши да рискува. Целият случай се крепеше на факти, с които тя не се чувстваше никак удобно, а и арогантността на този човек трябваше да се основава на някакви истински познания.
— Имате ли време да ми обясните какво точно е Скоросмъртницата, доктор Гасан? Чух най-различни версии, но все още не ми е ясно.
— Ами прочетете книгата ми. „Палеографски текстове: Смисъл и скрито значение“. Издадена от университетското издателство на Лийдс, 2004 година. Има я в „Амазон“. Мога да ви пратя ISBN номера, ако искате.
— Не съм специалист, доктор Гасан. Вероятно ще се объркам в научната материя. А пък и след като мога да говоря директно с вас, така да се каже…
От другия край на линията настъпи напрегнато мълчание.
— Какво искате да знаете? — попита най-накрая Гасан. — Нямам време да ви провеждам пълен курс по палеография, детектив Кенеди. Не и така, от първо ниво. А дори и за въведение в материята очаквам да ми бъде заплатено.
— Ще ми се да можех да си го позволя — каза саркастично Кенеди. — Но наистина не ми трябват много специални познания. Просто искам да знам какво според вас се е опитвал да направи професор Барлоу и защо това би имало значение за него и някой друг негов колега. Очевидно смятате, че е допускал елементарни грешки. Иска ми се да знам нещо за контекста, за да разбера къде е бъркал, защото в момента действам на тъмно.
Отново колебание. Дали не бе прекалила с ласкателствата? Гасан вероятно не беше глупак, както и да звучеше.
Глупак или не, захапа стръвта.
— За да ви обясня Скоросмъртницата, трябва да ви разкажа някои основни неща за изучаването на Библията.
— Щом така смятате.
— Но ще е съкратен курс. Защото наистина си имам и друга работа.
— Съкратен курс да бъде. Имате ли нещо против да ви запиша? Искам и колегите ми да могат да се възползват от знанията ви.
— Стига да споменете авторството ми — каза предпазливо Гасан.
— Без съмнение!
— Много добре, детектив. Какво знаете за Библията?
16.
Показания на доктор Емил Гасан, 23 юли, начало 22:53 ч.
ЕМИЛ ГАСАН: Много добре, детектив. Какво знаете за Библията?
ДЕТЕКТИВ КЕНЕДИ: Не много, струва ми се. Знам, че има два завета.
ЕГ: Така е. И разбира се знаете, че Новият завет е написан много по-късно.
ДК: Разбира се.
ЕГ: Колко по-късно?
ДК: О. Сигурно хиляда години по-късно, нали? Новият завет е написан точно след събитията, които са описани в него — точно след смъртта на Исус. А другият… ами предполагам, че е писан по времето на фараоните.
ЕГ: Част от него — да. Но сглобяването на Библията в сегашния й вид е отнело доста време. Част от материала в нея е от XIII век преди Христа, така че сте права: много е стара. Преди Рим. Преди Атина. Дори преди Микена. Но пък други нейни части са писани хиляда години по-късно, само няколко века преди Христос. И непрекъснато се е променяла. Това, което включвали в нея и смятали за Божие слово, било различно за различните поколения.
ДК: Това има ли връзка със Скоросмъртницата?
ЕГ: Едва започвам, детектив Кенеди. Та Старият завет е създаван в продължение на хиляда години. Новият завет е подобен в някои отношения и различен в други. И на него му е трябвало време, за да се оформи в сегашния си вид, но същинското му написване е станало относително бързо. Повечето ключови текстове са били написани до края на II век. Или поне така се смята. А колко евангелия има?
ДК: Четири?
ЕГ: Благодаря ви за отговора. Правилният обаче е близо шейсет.
ДК: Хм… Матей, Марко, Лука, Йоан…
ЕГ: Тома, Никодим, Йосиф, Мария Магдалена, Филип, Матиас, Вартоломей… И ви говоря само за книгите, които сами се наричат евангелия. Защото думата, в края на краищата, няма кой знае какво значение. За полицай тя би означавала свидетелско показание. Свидетелско показание на човек, видял невероятни събития.
ДК: Интересна аналогия.
ЕГ: Благодаря. Ще я използвам отново. Та съществуват още близо сто книги, които са включвани в Библията по различно време или от различни църкви, но вече не се квалифицират като част от нея. Макар някои все още да се смятат за достойни да останат в светите книги на други християнски учения: например гърците и православните славяни имат много по-различни библии от Католическата църква. В тях са включени много допълнителни книги.