ДК: Говорите за апокрифните текстове.
EF: Да. Точно така. Отчасти. Но също така твърдя, че това, което е апокриф за едни, е канон за други. Спорът кое наистина е свето писание и кое не е продължил чак до Средновековието. И е трудно да се каже кой го е спечелил. Различните църкви твърдели, че техните книги са най-правилните. А апокрифни обикновено се наричат текстовете, които никой не е пожелал. Но дори и те понякога били официално въздигани или обратно — книги, които били част от Библията, били изключвани от нея. Като например текста на Пастира на Ерм. Църковните първоотци са го включили в Деяния на апостолите. А сега почти никой не си спомня за него.
ДК: Скоросмъртницата апокрифна книга ли е? Нещо, което е изпаднало от Библията?
ЕГ: Нямате търпение да стигнете до същността, нали, детектив Кенеди? Напирате. Но се боя, че пътят дотам ще е дълъг. За ранната християнската църква въпросът кое е от Бога и кое е от човека е бил наистина на живот и смърт. Воювали са заради него. Избивали са се един друг, за да докажат кой има по-добрата версия на истината. И имам предвид не само убийства, но и екзекуции и мъченически смърти. Арий от Александрия бил отровен и умрял в агония, защото поставил под съмнение доктрината за Светата Троица. А и повечето религиозни текстове от онова време, достигнали до нас, са всъщност полемични. Те казват: „Не вярвай в това, вярвай другото“. Или: „Стой далеч от хора, които говорят по този начин“. Чували ли сте за Ириней?
ДК: Боя се, че не.
ДК: Епископ Ириней Лионски, който по-късно става св. Ириней. Живял е в края на II век след Христа в някогашна Галия. Написал влиятелния труд Adversus Haereses — „Против еретиците“. Всъщност тя е атака срещу другите вярвания, списък на това, което е позволено и забранено на един добър християнин да чете. Повечето текстове, които той напада, са принадлежали към така наречената гностическа традиция.
ДК: За която Стюарт Барлоу е пишел книга.
ЕГ: Цяла вечност. Да. Макар да не съм срещал човек, който да е виждал готови глави от нея.
ДК: И твърдите, че Скоросмъртницата по някакъв начин обединява тази традиция?
ЕГ: О, да.
ДК: Моля ви, продължете, доктор Гасан.
ЕГ: „Против еретиците“ на Ириней е нещо като предупреждение към ранните християни. Казва на вярващите какво да избягват. В книгата се говори за всички идеи, витаещи наоколо, и които според добрия епископ били бомби със закъснител: за предполагаеми свети люде, които всъщност имали любими жени и лоши намерения. С особена ярост атакувал движението на гностиците, които формирали нещо като тайни общества в рамките на християнството — мистериозни религии, предаване на секретна информация за живота и делото на Христос. Информация, която била напълно противоположна на ученията на официалните църкви.
ДК: А дали Скоросмъртницата е сред текстовете, които Ириней напада?
ЕГ: (смее се) Не точно.
ДК: Добре, очевидно пропускам нещо тук.
ЕГ: Скоросмъртницата е от петнайсети век, детектив. Нарича се така, защото португалски капитан я разменил срещу буре с ром. Това е английски превод на евангелие.
ДК: Апокрифно евангелие?
ЕГ: Никак даже. Евангелието на Йоан. Цялото, немного добре преведено, но много близо до оригинала. Но има и нещо друго, което го прави толкова интересно и противоречиво. Няколко реда от друго евангелие. А то е много апокрифно, защото никой не го е намерил. Този текст не се е появявал никъде другаде. Седем реда от различно евангелие, което започва с много странно твърдение. Знаете ли какво е кодекс, детектив?
ДК: Наскоро научих. Първите книги, нали?
ЕГ: Точно така. Но те само приличали на книги по това, че са съставени от съшити една за друга страници. За разлика от книгите в тях често се събирали различни текстове, които нямали нищо общо помежду си. Понятието за книга на хората от онова време не било като днешното — хомогенен текст между две корици. А просто страници, подвързани в едно цяло. И ако свършиш да пишеш това, което си замислил, преди да си стигнал до края на страницата, много често просто започваш да пишеш нещо съвсем различно.
ДК: И така е и в Скоросмъртницата.