— Да — отвърна само Опи.
— И са обсъждали този проект във форума, така ли? — продължи Кенеди.
— Да.
— Става въпрос за исторически форум. Но вие очевидно не сте историк.
— Не.
Този път Кенеди изчака, взряна очаквателно в доктор Опи. Харпър знаеше какво прави и не се намеси. Кратките отговори бяха хубаво нещо, защото бяха ясни и точни, но ако не внимаваш и свидетелят не е много разговорлив, може да влезеш в коловоз от едносрични отговори и да се окаже, че гониш собствената си опашка. Мълчанието се проточи няколко секунди, но накрая постигна желания ефект.
— За мен това е хоби — каза Сара Опи. — В училище съм изучавала класически езици и съм доста добра по древногръцки. Хората си мислят, че това е странно за компютърен специалист, но аз обичам езиците. И лесно ги усвоявам. Някога имах приятел евреин, който ме научи на малко иврит, а чрез него аз сама стигнах до арамейския. Много е интересно как арамейските и древногръцките букви са подобни на тези в съвременните езици, но тъй като е станала фонетична промяна, едни и същи знаци означават различни звуци. Разбира се, в някои случаи ние дори не знаем как са звучали тези езици, докато са били живи. Обикновеното срещу назалното произношение на мю плюс пи — как се е случило това? Древни текстове, произнасяни от съвременни хора — не е лесно да…
— Можете ли да ми кажете какво знаете за работата на Стюарт Барлоу по Скоросмъртницата? — прекъсна я Кенеди.
Харпър почти се ухили. След като бе изманипулирала Опи да спре с едносричните отговори, сега вече й държеше юздите. Този метод или зрелищно се проваляше, или даваше много сериозни резултати.
— Професор Барлоу се включи във форума, за да търси сътрудници — отговори Опи. — Така започна всичко. Каза, че иска да анализира Скоросмъртницата от нов ъгъл, и попита дали някой няма желание да се включи. Така беше озаглавил и постинга си: „Има ли някой желание за нов поглед към Скоросмъртницата?“.
— И кога беше това?
Доктор Опи поклати глава, но въпреки това отговори:
— Преди поне две години. Може би три. Ще трябва да се върна назад и да прегледам дискусиите. Все още са публикувани на сайта.
— И кой му отговори? — попита Харпър.
Докато доктор Опи изброяваше имената, гласът й леко трепереше:
— Кат. Катрин Хърт. Сам Девани. Стюарт се целеше в Емил Гасан, защото е много добър специалист по арамейския от Новия завет, но Гасан не искаше и да чуе.
— И защо?
— Смяташе, че на Стюарт му липсва академичен авторитет. Както и на останалите от екипа му. Не искаше да го свързват с тях.
— Значи са били тези тримата — обобщи Кенеди. — Барлоу. Хърт. Девани.
— Да. Само те тримата.
— Някой друг, когото сте забравили?
Доктор Опи не скри раздразнението си:
— Не. Никой.
— Ами Майкъл Бранд?
— Майкъл Бранд… — повтори името му без особено вълнение. — Не. Никога не е бил част от този проект.
— Но го познавате?
— Не точно. Мисля, че съм виждала името му един-два пъти в дискусиите. Но никога в тези, в които аз съм участвала. А аз пиша само в интернет, не ходя на симпозиумите. Не съм историк, както виждате, затова не мога да си осигуря финансиране за исторически конференции, а не мога да си позволя да си платя сама с моята заплата.
— Странно, нали? — не се отказваше Кенеди. — Да пишете в един форум и да не се познавате?
Доктор Опи сви рамене.
— Не е точно така. Колко са регистрираните членове на „Знаещите“? Последния път, когато проверих, бяха над двеста. На предната страница има брояч, така че се вижда, когато някой нов се присъедини. Има и секция, в която новите се представят. Не всички пишат редовно. Това важи и за мен. Само когато работя по някакъв проект. Познавам добре около двайсет-трийсет души, мога да ви спомена и още двайсетина имена. Псевдонимите им в интернет, имам предвид.
— Казахте: „Когато работя по някакъв проект“… — започна Харпър, но Кенеди очевидно нямаше желание да слуша как доктор Опи говори за себе си. Искаше да знае повече за групата на Стюарт Барлоу и за това, с което са се занимавали. Тя отсвири въпроса на Харпър, което леко го ядоса, но беше по-старша от него и имаше право да води разпита както сметне за добре.